Честит празник!

Миналата година в един вестник бяха писали за един случай станал в едно българско село.
В това село живеел един местен касапин, който се "славел" със своя професионализъм. Отвреме на време съселяните го викали да им помогне за някое животно, и касапмайстора не пропускал да изяви своите умения. Имал обаче един порок - не пропускал ден, през който да не употребява алкохол, и то в особено големи количества.
През една лятна вечер, той бил както винаги "дежурен" в местната кръчма, където поглъщал поредната чашка. Както си пиел, тъй си и раздумвал със съселяните си. Но пиянството му било лошо - колкото по-вече се напивал, толкова по раздразнителен ставал, а много често дори и зъл, и като такъв бил много опасен. Тая същата вечер, раздразнението му в събеседванията видимо се увеличавало и сякаш трябвало да се намери някъде отдушник. По някое си късно време, на касапина му дошла "идея" да покаже отново публично майсторлъка си, въпреки, че мнозина от съселяните му се били вече приготвили да се прибират. Професионалистът казал, че ако някой му донесе едно агне, ще може да го одере ж и в о толкова бързо, че всички ще могат да го видят да ходи одрано, т.е. да ходи живо-одрано. (одрано-живо)

Някой му донесъл агнето, а зяпачи имало достатъчно за да потвърдят случилото се в последсвие. Касапинът, въпреки че бил видимо пиян, съблякъл набързо с ножа си кожата на живото още агънце. Агнето, в неуписуеми мъки направило няколко стъпки и рухнало на земята. В същия миг от ясното небе, пробляснала мълния която поразила касапина, чул се оглушителен гръм, след което всички видели как тялото на поразения касапин рухнало безжизнено на земята.
А множеството зяпачи едва не напълнили гащите от страх.

Редактирано от TRl на 15.08.02 15:01.