Човек естествено може /способен е/ и често иска да се самоубие. В много случаи с това той няма да навреди на никого. Трябва ли да го направи?

Човек естествено може /способен е/ и в много случаи иска да измъчва животни. Например - да хване плъх и да го пече жив /такава сцена съм видял с очите си в казармата/. Плъхът не ни е ближен и изпичането му жив /ако не го правиш публично/ няма да навреди на ближния. Трябва ли да го направиш?

Човек естествено може и често иска да преяде. С това той няма да навреди на ближния, но ще утвърди чревоугодието у себе си. Трябва ли да го направи?

Тоя списък може да продължи с много, много неща. А за конкретния въпрос - ако с действията си утвърждаваш ближния в блудната страст, изграждаш у него тоя навик, който е по-силен и от природата, развращаваш го - трябва ли да го правиш?

Труман Капоти беше казал, че в неговия речник няма думата пороци. Това го пише прононсиран алкохолик, хомосексуалист и пр. Дотука добре. Вярвам, авторе на постинга, нарочно не пиша богохулния ти ник - възторжено ще приемеш тая максима. През 1965 заради едно произведение на тоя автор - La Cote Basque - се самоубива неговата позната Ан Уудуърт - обвинена от непорочния човек в това, че е убила съпруга си. Тогава дори и американската културна среда, която е одобрявала Труман Капоти, го резигнира отведнъж и изцяло. Давам тоя пример, за да се види докъде води приемането на релативизъм в морала - прави каквото искаш и не може да сгрешиш. Впрочем тая философия си отиде с заедно хипарите още на времето. За всеки разумен човек е ясно, че нищо не е лично индивидуално, дори на Луната да живееш, всяко твое действие има резонанс и върху съдбите на други хора.