Напротив, когато една религия се опира на националното (но без изцепките на национализма, в който се самопревъзнася една нация, пък плюят другите - това не е национализъм, а простотия), тогава тя е жизнеспособна и може да прекрачи прага към общочовешкото, запазвайки самоуважението и учейки на уважение към другите. Но това е идеален теоретичен вариант.
Всъщност, щом национализмът замъглява ценностите от Евангелието, значи този национализъм пукната пара не струва, пубертетски е още.