Въпросите ти са много интересни, но за съжаление тук едва ли ще има достатъчно място за по-изчерпателен отговор. Все пак, съвсем конспективно:

1. Ако човек вярва в Христос - и на Христос - то неминуемо вярва в единствеността на живота и смъртта и съответно - във възкресението от смъртта. А това категорично отрича самата идея за "карма", съгласно която настоящият живот - или съответно минали такива - форматират следващи прераждания. (В този смисъл благотворителността е считана за лоша услуга в индуизма, защото отлага лошата карма на страдащия за следващите му прераждания).

2. Ние се раждаме в един космически обременен свят, в който всичко родено умира. Ако някой изобщо приема идеята за карма, това означава, че той се опитва да търси изход в рамките на космическия лабиринт, какъвто идеята за "карма" предполага. Но Христос каза - "дерзайте, Аз победих света", и с това всички, които са част от Неговото Тяло - Църквата имат залог за преодоляването на всяка космическа обремененост и детерминираност, и дори на най-силната - смъртта.

3. Един християнин не може да приеме идеята за "карма", защото тя е обезсмисля факта на възкресението и е несъвместима с Библейското откровение като цяло. Библейската визия за света и човека е линеарна - тя предполага начало и край, но не и цикличност. Ако "кармичността" беше оправдана, то тогава защо изобщо трябваше да идва Христос? Защо изобщо трябваше да побеждава смъртта...?

4. Колкото до предузнание и предопределение, то винаги, когато се опитваме да говорим за Бога, трябва да се абстрахираме от нашите, ограничени от времето и пространството, понятия. Най-просто казано, в Бога няма минало и бъдеще. Измерението време е валидно само за творението. В Бога всичко е настояще, включително нашето минало и нашето бъдеще. И в този смисъл той (пред)знае всичко това, което за нас все още предстои.

5. Идеята за предопределение, което е тъждествена с фатализма, може да изглежда логическа необходимост за нашия ограничен начин на мислене, но е несъвместима с нашата надхвърляща логиката богообразност. Това, че сме сътворени по Божи образ е основа на нашата свобода и тази свобода е толкова голяма, че може да приеме или отрече всичко - дори Бога. Примерите за това са много - дори и в този форум