|
Тема |
Re: Папата и Антонов [re: 24O5] |
|
Автор | TRl (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.06.02 16:21 |
|
|
Човече 2405, друже.
За любовта няма разлика между мой и твой човек, между близък и далечен, между приятел и враг. Христовия човек вижда у всекиго Христа насреща си, стига да не е явен богохулник.
Тана нареченият папа, като познавач на светските мъдрости , включително и на множество езици, би трябвало да познава и Божия Закон, при който езикът на любовта е на първо място - любовта, която не търпи лицемерие. Папата се интересуваше и дори срещаше с "многострадалния" Али Агджа и му прости, а не намери време да се позаинтересува и срещне от другия потърпевш обвиняем - невиновния Сергей Антонов - който също лежа в затвора, и страда НЕЗАСЛУЖЕНО. Или поне да беше дал знак чрез едно послание ПРЕД СВЕТА.
А трябваше МИНАТ ТОЛКОВА ГОДИНИ за да дойде "сюблимния" момент при посощението му в България и тогава да обяви, че Айфеловата кула си била на същото място.
Всички разбраха и се доказа преди време, че Сергей Антонов няма вина в покушението, но "папата" дори не си спомни за него, а си спомни, че никога не е вярвал да има българска следа в атентата. А иначе помни подробности за България дори отпреди 50 години.
Не е вярвал в "българската следа". "Папата" не бил вярвал. И това го казва след толкова години и то при първото му и единствено посещение в България.
Ами ако не беше дошъл? Как щяхме да разберем, че НИКОГА не бил вярвал?
|
| |
|
|
|