И защо имате такова голямо желание да "променяте" другия човек вместо просто да разговаряте с него и да учите като "знание", а не като пренасочване какво се случва в неговия свят? И защо предпочитате безконечно да се тупате по гърдите вместо да се обърнете с интерес към непознатото? И защо толкова много цените закостенялостта и тесногръдието? Конските капаци не правят света по-... какъвто и да било. "На мен ми е забранено" е най-смешния и жалък израз. А място за емоции има винаги, ако човекът е човешко същество. Той именно по това се отличава от другите твари.