За мен "неоменими" правила просто няма - някой беше казал, че светът се променя и църквата трябва също да се променя, защото хората имат нужда от нея, но такава, че да може да отговори на въпросите им. А ако се запечаташ в една догма, която не мръдва, дори не се замисляш по нововъзникващите въпроси. Децата на катехизис питат неща, които ние възрастните, когато сме били деца, изобщо не сме питали, защото не са занимавали умовете ни. А не са го правели, често пъти защото изобщо не са съществували. Твоите твърдения винаги са в смисъл (ако ги помня правилно), че църквата трябва да насочва по всички въпроси - как да го прави, ако няма отделни тълкувания по всеки един и то изрични, а не просто в смисъм - "Ние сме си такива, нищо ново не приемаме и затова нямаме нужда да се замисляме по него, не го правете и вие и всичко ви е наред." Е, не става така. Това дето "не може" за мен е именно от онези "плосичките" обяснения, които даваме, когато ни смързи да се замислим за по-конструктивно поведение и как да поемем отговорост за него.
За мен големите кандарми по поведението на клира преди посещението на Светия отец звучаха като "Не знаем какво да правим. Не знаем какво ще ни каже Папата. Не знаем какво ще поиска. Защо ли да не откажем да се срещнем с него, толкова по-лесничко ще ни бъде така." И как така неотменимите правила "позволиха" всичко, което се случи. Само, моля те, не ми казвай пак кой под какъв натиск бил и кой кого изнудил да "прегреши".
И един въпрос - Енциклики някога чел ли си? Интересно ми е какво мислиш за казаното в тях, ако да, защото те правят именно това - тълкуват писанието за днешния човек в неговия свят, защото когато нещо е писано преди векове, образите в него са от други времена и примерите също и днешния човек трудничко го разбира на пръв поглед.
Поздрави!
|