аз не си "стоя" при никого, освен при бога.

просто за мен просветлението дойде от католиците и те ми дадоха път и светлина в най-младата ми възраст и не е тук нито времето, нито мястото да говорим за това каква промяна доби живота ми след като приех протегната ми ръка.

аз вярвам, че всяко нещо е подкрепено с божията промисъл и всичко, което се случва, е по отределена причина. ти се бориш срещу католицизма, но истината е, че в последните години в нашата енория дойдоха много хора от православното вероузповедание. никой не ги беше търсил или канил - те просто бяха потърсили духовност и човечност, които някои - повтарям някой конкретен човек, им беше отказал и ги беше нагрубил, обидил и отблъснал. само два случая (макар и те да не са предствителни, надявам се, но все пак са реални за хора, които лично познавам) - отива една млада дама и търси свещеника, за да се изповяда, а отговорът е "елате в приемното ми време", същата тази дама отива да уговори кръщението на бебето си и й казват да дойдела друг път, защото детето на свещеника имало шарка и той тази седмица бил зает с него. и най-голямата грозотия - на погребение отпред върви ковчег, носен от мъжете на семейството, след нея дъщерята на починалата, а зад нея свещениците ентусиазирано си обсъждат накладките на новия автомобил на единия и лодката, която другия щял да си купува това лято.

сигурна съм, че сега ще ме нападне все някой заради горното, но трябва да признаете, че подобни случаи невероятно огорчават човека и го насочват към някой, който приема тегобите му присърце. човекът е социално същество и има нужда от човечност.

хайде със здраве!