Покаянието е нещо много лично и за всеки един човек е различно . Човек може да се чувства по най-различен начин, а хората колкото и да имат общи черти, са различни. Един може да убие човек, и да не му "мигне" окото и така да си отиде от този свят, без дори да е направил и най-малък опит да се покае. Друг пък може да бъде със съкрушено сърце заради това, че е обидил някого и това да не му дава покой много време, т.е. неговата съвест му подсеща, че нещо не е наред.
В описаните примери съвестта на първият човек ("убиецът") "дреме", защото не го изобличава. Съвестта на вторият е по-чиста и за това по-будна и го изобличава. И за единият и за другият има един път за изчистване на греховете и това става единствено чрез Изповедта и то чрез покайното изповядване на прегрешенията. И при единият и при другият трябва да има съзнателен челенасочен стремеж към РАЗКРИВАНЕ и покайно изповядване на греха пред Бога и свещеника и тогава те (греховете) ще бъдат, както е казано, развързани горе на Небето, т.е. простени. Друг път няма, той ни е заповядан и Тимотей (апостол) го каза кратко и ясно.
Свещениците са тия, които са "оторизирани" по апостолско наследство да бъдат посредниците пред Бога, защото е казано:
"На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат." (Йоан, 20:23).
Ако си приел(а) православно Кръщение можеш да отидеш при някой свещенник да си уговориш ден за изповедта и след съответната подготовка да се явиш. Аз лично гледам да си записвам прегрешенията (и това са го правили и светите отци), защото човек е немощен и забравя. Каквото се сетиш - пиши.
Предоставям ти нещо, което се надявам да ти е полезно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите