Виж, отиването ми в дома на момчето беше последната стъпка преди брака. Но вместо да живеем по християнски, в страх Божи, ние занемарихме молитвата, загърбихме Бога и се отдадохме само и единствено на щастието си и любовта си. Забравихме, че щастие без Бога няма! И нещата започнаха бавно да се рушат, за да стигнат до окончателна разруха. Аз успях, разбира се не без Божията помощ и след доста страдания, да разбера къде сгреших и защо ми се случи всичко това. И двамата с приятеля ми знаехме как трябва да постъпим, имахме претенциите за "много знаещи за вярата" /да ми прости Бог, защото поне за мен това не е така!/, но въпреки това постъпихме като светски хора, а не като християни, които да поемат заедно по един път и с взаимната си любов да вървят по пътя на спасението. Бог не може да толерира връзка като нашата, Той има някаква търпимост към греха, но не безкрайна, именно поради голямата Му любов към нас, грешните. Малко объркано се получи, дано да ме разбереш правилно. Всичко е за наше добро, в това съм убедена и въпреки, че доста изстрадах, благодаря на Бога за урока, който ми даде!
Човек трябва да се моли за любов и брак /много важно именно за брак, защото иначе се моли за грях!/ и да се стреми да живее чисто като християнин, тогава Бог чува молитвите и по великата Си милост ги изпълнява!