И на Господ са му по-мили Неговите хора, затова и ги прославя с добри дела, другите ги милва със скърби, страсти и т.н. което за тях ще е полезно.

Знам, че молитвите за близките са хубаво нещо. Нашият отец дори когато е ноеобходимо на Литургия им чете "един кой си - за вразумление".
Когато е до близки хора, много е тежко наистина.

Слава Богу мойто семейство, имам предвид родителите и брат ми, не са примамени от разни секти. Но например майка ми е привърженичка на разните езотерични течения, но това е на теория по принцип, един вид гледа на тея неща само като на философия. Болното е това че застава срещу православието. Баща ми пък е атеист от типа комунисти, но той е кротък човек и не злослови срещу православието особено, да не кажа почти никак. Брат ми няма особен интерес, но определено слага православието в някакъв общ религиозен кюп, с негативно мнение разбира се.

Мисля си, че тези неща са от онези "външни кръстове" които са неизбежни и всеки си ги носи малко или повече.

Както викаш и аз нямам сили да се боря със сектанти, става ми тежичко и аз не успявам да съм с добри чувства към тях. Може би да си пази човек чувствата е по-добре да не общува много с тях.

Ами, успех в любовта, май св.Максим Изповедник доста е работил по този въпрос .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите