Същото това чувство изпитах аз някога и така приех Св.Кръщение на24 г.,в затворената църква вечер, за да не види някой, понеже беше през комунистическите времена. Същото изпитвам и сега. Нищо не можа да премахне благодатта от душата ми. Само че аз обичам именно службата. Тя е пълното сливане на душата с Бога.
Хората са най-различни. Едни ме ядосват с поведението си, други ме радват, но аз не ходя в храма заради хората а заради Бога. Когато не успея - чета си части от същите служби като частно правило.(Без литургията , разбира се!)
А за тебе ми е малко жал, защото си само не една крачка от познаването на Бога, но нещо (или някой) ти пречи. Отхвърли го от себе си и върви напред. Аз съм твърде начетен човек,познавам най-различни деноминации на християнството, но мога да бъда само православен. Това е моята съдба!