Без и аз да съм най-мъдрия, ще се опитам да кажа още две думи по темата.

Любовта е най-важната, но след ПРАВИЛНАТА ВЯРА. Без нея хората няма да си спасят душите. Ти като се държиш меко и кротко с явния и корав еретик или сектант, ти му правиш ЛОША услуга. Той ще си помисли, че неговото не е кой знае колко лошо и гибелно…

Точно затова апостола казва Не ги поздравявайте – Те да разберат че е страшно…

Нима и аз съм бил ПЪРВО рязък със сектант. Не – приемам го – говоря му кротко и с любов и търпение, но когато виждам че е железен и не е дошъл да научи нещо, а да РАЗВРАТИ, соча му правилно и точно ВРАТАТА. Тук той няма място. Когато след време животът /и милостивия Бог/ го очука, нека да заповяда отново тук – ще бъде приет с любов и подобаващо търпение от наша страна.

Твоите примери, които ние отдавна ги знаем от житията, касаят съвсем друго – търпение към ГРЕШНИЦИ, които ни измъчват телата, А НЕ РАЗВРАЩАВАТ ДУШАТА!!

Разликата е огромна и ТРИ беше асолютно прав като защитаваше същата идея, защото е чел същите свети книги.

Ти бъди по-мека, съобразно твоя характер, но не ги карай да си мислят БЕЗКРАЙНО СТРАШНОТО НЕЩО, че могат и така да се спасят…

По-ЯСНО от това не мога да го кажа…

Стареца /само на години!/ Тимотей