Това не съм казвал никога: "Всъщност толерантността според теб е това да приемеш вярванията на някой дето е против Бога."
Кое как е според мен няма абсолютно никакво значение, и за това съм се опитвал, пак казвам, да насочвам, а не да поучавам, както и ти, междувпрочем си насочвала. За това не е вярно когато казваш, че: "Но не се и опитвам да накарам никой да вярва в това в което и аз". Не се опитваш в такава степен, като мен, но това е различно от това, да отричаш, че не си го правила, а всъщност е точно обратното.
В което разбира се няма нищо лошо, защото разликата от това, да бъдеш учител, и да посочиш, къде са учителите е голяма. Ето защо шаблоните, макар и "изтъркани" са по-добри, от собствените ни поучения, които понякога са само от разумът ни, който е запленен от света, и трудно може да се отдели от него, за да има духовно зрение, плод на Светия Дух.
Понякога (а и често дори) човек може да си мисли, че е духовен, но не е, истината е, че ние сме здраво свързани със света. Не е тъй при тия, които са се ОТРЕКЛИ ИЗЦЯЛО от суетата на този свят, и са станали аскети-подвижници единствено заради Бога. Но и там им е (било) трудно, защото от враговете не можем да се скрием, освен по Божие допущение, и единственото оръжие е смиреномъдрието (св. Антоний Велики).
Снощи четох св. Йоан Златоуст, който казва че е достатъчно да има един ИСТИНСКИ ревнивец по Бога (защото и Бог е Бог ревнивец) за да откликне на молитвите му и да помогне на цял един народ. При едно единствено условие - ако народът заслужава да му се помогне. За останалите, не толкова силни ревнители, се изисква търпение, за да се достигне до определен резултат, а това е свързано с времето, подобно, когато се троши голям камък, той не може да бъде надробен на малки парчета отведнъж, от едно или две удряния.
А иначе, всички са ми мили, защото наистина всички са човеци, и са Божии икони, защото носят Христовия образ в себе си. Но този човешки богоподобен образ се изкривява неузнаваемо, когато човек става послушен не на Божия Закон и Църквата Му, а единствено на себе си. Такъв вече не е Христов, защото служи на лукавите, и колкото и да ми е тъжно и мъчно, докато САМ не вземе решение да се откаже от безумието си, по-добре с такъв да не влизам дори в общение. Защото голяма е опастността, да станем подобни нему - за каква толерантност въобще, може да става дума?