Одолам ме накара да си отворя една стара стихосбирка /неиздадена/ и да си припомня някои не лоши стихотворения и близки до темата, която повдигаш.

Без надежда за възкресение християнството става сборище от глупави луди!


ТВОЯТ бог

На колегата Марковски

Твоят бог е твоето желание,
твоят бог е всяка твоя страст.
За Истинския Бог нехаеш,
а слушаш вътрешния глас.

А той ти казва: Яж и пий,
и тъй се весели до края,
че гроб за теб ще издълбаят,
и тялото ти там ще гний!

Но Истинският Бог ти казва:
“Не се страхувай от смъртта,
а Моите закони спазвай
и бягай надалече от греха!

Насилвай себе си в доброто,
бъди във Църквата с Христа,
че и да свърши в теб живота,
от гроба ще те възкреся!”

Твоят бог е твоето желание,
твоят бог е жалката ти страст.
Ти Истинския Бог не знаеш,
а Той от векове зове към нас:

“Покайте се за греховете,
повикайте бързо към Мен,
че свършиха се вековете,
и идва последния ден!”


ЗРЯЩИ СЛЕПЦИ (Иоан 9:39)

На умните мъже

“Каквото Господ каже,
кавото Господ ми даде...”
Това го чувам даже
и от умни мъже.

О, приятели, умници,
къде са вашите очи?
Защо със зрящите зеници,
гледате като слепци?

Каквото трябвало да казва,
казал го е Господ Бог.
Сега остава да наказва -
към непослушните е строг!

О, вие непослушни,
непокорни,
непотребни!
Не казвайте “каквото Бог даде”,
че знаете, боговраждебни,
какво Той, Бог, ще ви даде!

И огън ще да ви гори ужасно,
и червей ще да ви яде!
И огънят не ще угасне,
и червеят не ще умре!

Че с помощта на Бога
и слепите отвориха очи,
а вие зрящите, без Бога
станахте слепци!...

От тая стихосбирка май не съм ти пращал нищо... Остарях и вече не помня...