По долу ти предоставям да прочетеш нещо полезно Светото Писание, написано не от мен, с незначителна редакция (от мен):

"Да започнем с въпроса за оригиналите и Библията.
Става въпрос за "книги". Това означава и гръцката дума "библия". Книгите са 77 на брой, написани в рамките на 1600 години, писали са около 40-на автори, като се започне от първия, Мойсей, и се стигне до последния - св. Йоан Богослов. Има няколко начина тези книги да бъдат разделени, най-популярният от които, е делението на Стар и Нов завет. Първият включва 50 книги, вторият 27. Необходимостта от Свещено Писание се е появила именно поради опасността от изкривяване и изопачаване на Свещеното Предание, което е съществувало до Мойсей. Както е известно от Стария завет, по времето на Мойсей, Господ Бог изпраща десетте заповеди, гравирани лично от Него (забележете). И както добре е известно около тези паметни събития, появили са се първите недоволства и изкушения от страна на верните към Бога. Същата схема на отношения ще се повтори и при Новия завет, когато се появяват трите "благовестия" - Евангелия, за живота, смъртта, възкресението и възнесението на Божия Син, и четвъртото, от св. Йоан Богослов, написано по молба на ефесянските християни като допълнение на първите три и в отговор на бързо появяващи се ереси като тези на евионитите, керинтите и гностиците. По него време философията е била модерната форма на интелектуално общуване и много философи, привлечени от Новото учение, правят опити да погледнат в него от философска гледна точка. Това е наложило събирането на писмените знаци на християнството - евангелията, деянията на апостолите и писмата до поместните църкви да се съберат, сравнят и обсъдят на няколко Вселенски събора - 7 на брой, за да се утвърдят, пак забележете, с ПЪЛНО ЕДИНОМИСИЛИЕ постулатите на християнската вяра. Тоест, един отец да не бил съгласен и да е имал някакви съмнения, проблемът оставал за решеване. Но тъй като вярващите в Христа имат Духа Светаго със себе си, очевидно са взимали решенията си въпреки разногласията, в абсолютно смирение и любов. Съборите били предизвикани и от появата на тъй наречените апокрифни, тоест, отречени, книги (Ето ти "исторически факти", пояснението е от мен, TRI). Такива били "Първоевенгелие от Йаков", "История на дърводелеца Йосиф" и др., които не само не предават достоверно историята на Сина, но дори нямат и това за цел. Те приличат на легенди с притурените размишления на авторите по темата. И сега, забележете, съборите ги отхвърлят, въпреки че тази литература пряко подкрепя християнството. (Редно е да не се бъркат вълните от апокрифна литература, които се раждат през различните векове. Тук говоря за тази апокрифика, която се е появила заедно с последните боговдъхновени писания на апостолите през 1-ви век и има пряко отношение по въпроса за достоверността на библейските книги).
Изследователите, или екзагетите, на Свещеното писание, от всички векове, епохи и християнски течения, дори и великият Нортръп Фрай, свидетелстват, че съществува единомислие между книгите на двата завета. Някои части от тях могат да се определят като законодателни (визиращи начинът, по който да се живее в Бога и за Негом закони и правила за религиозният живот на човека), исторически (илюстрация на приетите закони и Божият план за спасяване на човека), учителни (с нравствени поучения и наставления - такъв е и Еклесиастът, който е любим на всички форумджии) и пророчески (за появата на Спасителя и за спасението на човека, включително и в Апокалипсиса). Когато става въпрос за Свещеното писание, трабва да се има предвид, че то не е наръчник по естествени науки, а е описание на Божествения план за спасение на човека. Тоест, как да доходим на Небето, не как да интерпретираме небето. Целта на Писанието е намиране на духовна храна за душеспасение, приносът към което са направили пропроци, законодатели, наставници и царе от различни епохи, в съвършено единомислие помежду си (например, Давидовите псалми и евангелията).
И тук трябва да бъде отбелязано, че има свидетелства за това, че някои от текстовете са били умишлено затривани, както е с части от пропроческите псалми на цар Давид по отношение на Спасителя. Въпреки това, обече, противоречия в божествената материя не се намират, макар и да липсват части.
Преводите на Библията са колективни трудове, както е например, преводът на Седемдесетте (или Септуагинтата), където много хора търсят точният превод и точната дума, за да се преведе от еврейски на гръцки 141 г. пр. Хр. Колективен превод се прави и на новозаветните книги от гръцки на латински по времето на св. Константин Велики през 4-ти век. Доста трудно е да се манипулират преводите при обстоен контрол.
Има интересни проблеми около първото писане на библейските текстове. Новозаветните книги са били написани навсякъде с големи букви, дори без шпации между думите. Малки букви започнали да се употребяват чак през 9-ти век и оттогава е шапцирането. Препинателните знаци са въведени с появата на книгопечатането през 15-ти век, но и по всяко време са се правили сравнения с древните ръкописи. Например, миналостолетното издание от Тишендорф се отличава със спаняване на 900 древни образеца!
Казано най-просто, авторът на Библията е Светия Дух, говорил чрез пропроците и богоугодните люде за спасението на човеците.
Що се отнася до "официалната Църква" и Светото Писание, който знае какво представялва православното богослужение, ще види, че то е съставен изцяло от библейските текстове. Преди някой да е изпаднал в паника, съществуват няколко устава за богослужение, боговдъхоневно и богооткровено дело на монаси от различни епохи. Примерно, в Княжевският манастир, служат по Вааламския устав, който освен задължителните части, общи за църковното богослужение навсякъде, съдържа и повече четене на пасажи от Библията. Или пък, по време на Велкият пост, в неделните дни се чете св. Василиева литургия, а извън поста св. Златоустова. И двете произхождат от богослужебната литургия на св. ап. Яков, която е дълга 7-8 часа, измервана от лукави същества като мен в стоене на крак, но заради гоненията на Христовата Църква през първите векове, е накъсана по вечерни и сутрешни часове и брой ектении и тн.
Християнските мистици от 5-ти век, са казвали, че колокото неща можеш да кажеш за Бога, толкова и не можеш да кажеш за Него. Тоест, ние можем да кажем, че Той е милостив, добър, промсилящ, но това не е непълно вярно. Също така можем да кажем, че не добър и промислящ, но и това няма да е вярно. Това се нарича апо- и капофатика. Господ Бог е Такъв, какъвто реши да ни се открови. Изхождайки от презумпцията, че ни е създал по Свой образ и подобие, Той, окровявайки ни се, използва близки до ума ни сравнения. Именно защото Бог е нещо, което само можем да си представим. Той е абсолютна трансценденция."


И нещо много полезно да се знае за Евангелията:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите