Както обещах по-рано, публикувам тук словото на св.Иполит Римски за Св.Богоявление - единственото напълно запазено до наши дни негово богословско произведение.

СЛОВО ЗА СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ НА ИПОЛИТА, ЕПИСКОП И МЪЧЕНИК
(Преведено от "Творения святого Ипполита епископа Римского в русском переводе", изд. Казанской Духовной Академии. Выпуск !!,Казань, Типо-Литография Императорского Университета, 1899, с.123-130)
Всичко, което е сътворил Бог и Спасител наш; всичко което вижда окото и за което размишлява душата, което постига умът и до което се докосва ръката; всичко, което обгръща мисълта и обхваща човешката пррирода, всичко това е прекрасно и даже твърде прекрасно.
И наистина - какво може да бъде по-разнообразно от красотата на небесния свод? Какво може да бъде толкова многоцветно, колкото земната повърхност? Какво е по-бързо от слънчевото движение? Какво може да се сравни с очарованието на лунния блясък? Какво може да бъде по-удивително от многосложното стройност на светилата? Какво ще се окаже по-плодотворно за израстването на плодовете от навременните ветрове? Какво може да бъде по-прозрачно от светлината на деня? Кое животно е по-съвършено от човека?
С една дума - всичко, което е сътворил Бог и Спасител наш, е твърде хубаво. Ако се обърнем също и към водното вещество, то и в този случай - кой дар може да се окаже по-нужен от нея? Нали чрез вода всичко се омива, и напоява и очиства, и се оросява? Вода съдържа земята,от вода произлиза росата, набъбва гроздето. Водата довежда до зрялост класовете, водата отмива горчивината на гроздовите плодове, водата омекчава маслината, водата прави сладки смокините, водата украсява розата и изпъстря с цветове теменугата, водата напоява лилята с нейните блестящи чашки.
Защо трябва повече да продължавам речта си? Без водното вещество не може да съществува нищо видимо. Водното вещество се показва толкова небходимо, че докато останалите стихии имат своето жилище под небесните сводове, то е получило за себе си вместилище и над небесата. За това свидетелствува и сам пророкът, когато възкликва:"Хвалете Господа, небеса на небесата, и водата, която е над небесата, да възхвали Името Господне!" (Пс.148:4,5)
Но достойнството на водата не се ограничава само с това. Повече от всичко е достохвално в нея това, че Творецът на всички неща - Христос е слязъл като дъжд (Осия 6:3), познат е бил като извор (Иоан 4:14), разлял се е като река (Иоан 7:38) и се се кръстил в Иордан (Мат.3:13).
Ето, сега ти чу как Иисус е дошъл при Иоана и се е кръстил от него в Иордан.Чудно дело! Необятната река, веселяща Божия град (Пс.45:5) се е омила в малко количество вода. Непостижимият Извор , изливащ живот всички люде,Изворът, който няма предел, е бил покрит с плитки, скоро пресъхващи води.Този, който е непостижим за ангелите и невидим за човеците, идва за кръщение по собствено благоизволение.
Когато чуеш тези слова, възлюблени, ти не ги разбирай в естествен смисъл, а ги премай в този смисъл, че тук ни се предлага тайната на изкуплението.
Ето защо, и от водното естество не бе скрито това, което Господ, по человеколюбното Си снизхождение, е извършил тайно: тъй че, като Го видяха водите и се уплашиха. (Пс.76:16) Те едва не се изтръгнаха и не побягнаха от бреговете си. Поради това, пророкът , още много по-рано съзрецавайки това събитие, попита:"Какво ти е, о море, та си побягнало; и на тебе Иордане, че си се върнал назад?"(Пс.113:3) И водите отговориха на това: ние видяхме Твореца на всички неща в образ на раб (Филип. 2:7) и, като не разбрахме тайната на домостроителството, побунихме се от страх.
И ето - сега, когато ни е станало известно домостроителството, ние ще прославим милосърдието на Господа за това, че Той е дошъл да спаси света, а не да го осъди. Нали и Иоан, Господният Предтеча, който най-напред не познаваше това Тайнство, но после разбра, че Иисус е наистина Господ, извика към тези, които идваха при него да се кръстят: "Рожби ехиднини(Мат.3:7) Защо така внимателно ме гледате? Аз не съм Христос. Аз съм служител, а не Властелинът, аз съм обикновен човек, а не Царят; аз съм овца, а не Пастирят; аз съм човек, а не Богът.С раждането си аз развързах неплодството на майката си, но не оставих девството неплодно. Аз съм произведение на земята, а не съм слязъл от небето. Аз завързах езика на баща си (срвн. Лука 1:20) и не изясних Божествената благодат. Аз бях познат от майка си, но не бях известен чрез звезда (Мат.2:4) Аз съм беден и нищожен, но идва след мене, Онзи Който съществуваще преди мене (Иоан 1:27). След мене - във времето, а преди мене - в непристъпната и неизреченната светлина на Божеството." Този, Който идва след мене, е Който ми дава сила, Нему не съм достоен да понеса обущата:той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън"(Мат.3:11) Защо устремявате взор към мене? Аз не съм Христос.
Когато Иоан държеше тази реч към тълпата и народът с нетърпение очакваше да види с чувствените си очи някакво поразително зрелище; когато при това дяволът трепереше от толкова важното свидетелство на Иоана, ето, явява се Сам Господ, в прост вид, Сам, без украшения, без спътници, облечен в човешка плът, скриващ Своето Божествено достойнство, за да го запази от козните на дракона. И Той не само пристъпи към Иоана като Господ, свалил от Себе Си царското величие, но като обикновен човек, подчинен на греха, преклони пред него главата Си, за да приеме Кръщение.
Ето защо Иоан, като видя толкова велико смирение, се изуми и започна да Го възпира, като каза тези думи, които току-що чухме.:"Аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?"(Мат. 3:14) Какво правиш, Господи? ти поучаваш неправилно. Аз възвестих едно, а Ти вършиш друго. Дяволът чу едно, а вижда друго. Кръсти ме Ти с Божествения огън! Какво можеш да очакваш Ти от водата? Просвети ме с Духа, какво очакваш Ти от творението Си? Кръсти мене - Кръстителя, за да познаят всички Твоето достойнство! Аз, Господи, кръщавам с кръщението на покаянието, и тези които идват при мене, немощния, аз мога да кръстя, само ако те изповядат греховете си.
Да допунем, че пожеля да Те кръстя - но какво ще ми изповядаш Ти? Ти си унищожителят на греховете, а Сам искаш да се кръстиш с кръщението на покаянието!Да допуснем, че аз, въпреки това, ще дръзна да Те кръстя, но нали Иордан няма да дръзне да се доближи до Тебе? "Аз трябва да се кръстя от Тебе, а Ти ли издваш при Мене?"
А какво отговаря на това Господ:"Остави сега, така подобава нам да изпълним всяка правда" Остави, Иоане, ти не си по-мъдър от Мене. Ти виждаш като човек, Аз пък провиждам като Бог. Най-напред подобава да извърша Аз Сам, а после - да уча другите. Аз ни най - малко не постъпвам неблагопристойно - нали съм облечен с благолепие.Ти се удивяваш, Иоане, че Аз не дойдох в блясъка на Моето достойнство? Действително, както на обикновения човек не прилича царска порфира, така напротив, на Царя подобава воинско снаряжение. Но Аз дойдох при приятел, а не при враг? "Остави сега, така подобава нам да изпълним всяка правда". Аз съм изпълнител на закона и не желая да оставя в него нищо без изпълнение, тъй че след Мене Павел да може да каже :"Краят на закона е Христос в правдата на всеки вярващ." (Рим. 10:4)
"Остави сега, така подобава нам да изпълним всяка правда" - Кръсти ме, Иоане, тъй че никой никога да не презира Кръщението. От тебе - раба, Аз се кръщавам, за да не се погнуси никой от князете или царете да бъде кръстен от смирения свещеник! Допусни Ме да вляза в Иордан , за да могат тези, които чуят Отчето свидетелство, и да узнаят за могъществото на Сина."Остави сега, така подобава нам да изпълним всяка правда"
Тогава, най- сетне, Иоан Го допуска. И щом Иисус се кръсти и слезе от водата, отвориха се Нему небесата и, ето - Дух Божий слезе във вид на гълъб от небесата и остана върху Него."И ето, дойде глас от небесата,Който говореше:"Този е моят възлюбен Син, за Когото благоволих".(Мат. 3:16-17)
Виждаш ли, възлюблени, от колко много и велики блага ние би трябвало да сме лишени, ако Господ беше отстъпил пред Иоановите увещания и се беше отказал от Кръщението. И наистина, и до този час небесата биха били заключени; небесната област би била недостъпна. Ние бихме слизали в подземните дълбини и не бихме се изкачвали в небесните висини. Но ето, че щом Господ се кръсти, Той обнови стария човек (Кол. 3:9)и отново му възвърна правото на усиновение. Нали в същия час му се откриха небесата!(Мат.3:16) Последва примирение на видимото и невидимото; преизпълниха се с радост небесните войнства, изцериха се земните немощи, откриха се неизказани досега тайни, стана близко онова, което по-рано беше враждебно.
Ето, ти чу Евангелиста, който казва: " Откриха Му се небесата". А те се откриха поради три чудни причини.
Наистина, когато се кръсти, Женихът Христос, в същото това време, небесните чертози трябваше да отворят своите блестящи врати. Също така, когато Дух Свети слизаше във вид на гълъб и разнасяше навсякъде гласа на Отца, налагаше се небесните врати да въздигнат горните си прагове (Пс. 23:7,9) "И ето, че Му се отвориха небесата ; и ето - глас от небето , който казваше:Този е моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение" (Мат.3:16)
Възлюбленият ражда любов и невеществената Светлина ражда Светлина непристъпна (1Тим.6:16). "Този е Моят възлюблен Син" - Синът, Който се яви на земята и в същото време, не остави недрата на Отца. Той се яви и не се яви, тъй като Той не бе това, което изглеждаше. В противен случай, ако съдим само по това, как Той се яви, то Кръщаващият би трябвало да има предимство пред Кръщавания. Ето защо, Отец изпрати от небесата Светия Дух над Кръщавания. При това, също тъй както в Ноевия ковчег (Бит.8:10) човеколюбието Божие (Тим.3:4) се прояви посредством гълъб, и сега Духът, слязъл във вид на гълъб,и като че ли носещ маслинов плод, възлегна върху Този, Когото бе свидетелствувал.
Защо бе нужно това? Затова , че да познаят силата на Отеческия глас и да бъде утвърдена увереността в пророческото предсказание, чуто още много по-рано.Кое бе това предсказание?:"Глас Господен проехтя над водите:Бог на славата прогърмя над множеството води"(Пс.28:3)
Какъв бе този глас?:"Този е моят възлюблен Син, върху Когот е моето благоволение". Този ,Когото наричат Син на Иосифа, е в същото време, и Мой Единороден Син по Божественото си същество. Този е Моят възлюблен Син, макар Той Сам да гладува, но храни хиляди(Мат.14:14-21), макар и Сам да се труди, но в същото време той въздига трудещите се. (Иоан 4:6);макар да няма где глава да поклони (Мат.8:20), но всичко държи в ръката си; макар да страда, но в същото време, изцерява стараданията; макар да търпи удари, (Мат.26:67), но дарява на света свобода; макар да бива пробождан с копие в ребрата, но въздига реброто на Адама (Иоан 10:34,Бит.2:21)
Но аз ви моля, отделете ми още малко време.Аз искам да се обърна към Източника на живот; аз искам да съзерцавам Извора, Който излива изцеление. Безсмъртният Отец изпрати в света безсмъртния Син и Слово - Този Син, Който се яви пред човека, за да го омие с вода и Дух и да го възроди за безсмъртие на душата и тялото, да вдъхне у нас Духа на живота и, по такъв начин, да ни облече в нетленно всеоръжие.
И така, човек е станал безсмъртен, но той ще бъде участник и на Божествената природа. Ако по-нататък, след възраждането в купела, извършено при помощта на водата и Духа, той стане участник в Божествената природа, той след възкресението от мъртвите се оказва и сънаследник Христов.(Рим.8-17) И така, с гласа на проповедника аз призовавам:елате, всички племена езически при това безсмъртие, което ни се дарува в Кръщението. Аз възвестявам вам живот, вам, които пребъдвате в мрака на незнанието. Преминете от робство към свобода, от тирания към царуване, от тление към нетление.
А как, ще кажете, да дойдем? Как ли - чрез вода и Дух(Иоан 3:5) При това, тази вода, съединена с Духа е същата, с която се оросява Раят, с която се напоява земята, от която произрастват растенията, чрез която се раждат животните, с една дума - чрез която възроденият човек се оживотворява: в нея се кръсти и Христос, върху нея слезе и Духът във вид на гълъб.
Именно този е същият Дух, който отначало се носеше над водите(Бит.1:2)Този Дух, чрез Когото се движи светът, създава се творението и всичко се оживотворява, Този Дух, който действуваше у пророците и слезе над Христа. това е Духът, Който бе даруван на апостолите във вид на огнени езици (Деян 27:25)
Този именно Дух желаеше Давид, когато казваше:сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови в моята утроба."(Пс.50:12).За Него говореше и Гавриил на св. Дева :"Дух Светий ще слезе върху Ти и Силата на Вишния ще те осени"(Лук.1:35). Чрез силата на този Дух Петър възгласи това блажено слово:"Ти си Христос, Синът на живия Бог!"(Мат.16:16).С този Дух е утвърден камъкът на Църквата (Мат.16:18). Това е този Дух-Утешител, Който е изпратен и на тебе, за да ти докаже, че ти си чадо Божие.(Иоан 15:26)
И така, пристъпи и се възроди, човече, за осиновявавне от Бога.Но как? - ще кажеш ти? Ако не прелюбодействуваш, ако не убиваш, и не служиш на идоли, ако не се увличаш от удоволствия, ако не господствува над тебе гордостта, ако очистиш у себе си нечистотата и смъкнеш бремето на греховете, ако снемеш от себе си бронята на дявола и се облечеш в бронята на вярата (1Сол.5:8)както казва Исаия:"Измийте се и ще бъдете чисти; отнемете лукавството от душите си, научете се да вършите добро; потърсете съд, избавете обиждания, съдете справедливо и оправдайте вдовицата. И елате да се надваряме, казва Господ, и ако греховете ви бъдат като багреница, сняг ще ги избеля;ако бъдат като пурпур, като вълна ще ги избеля. и,ако искате и послушате Моя глас, ще ядете благата земни.".(Ис.1:16-19)
Виждате ли, възлюбени, как е предсказала пророкът очистителната сила на Кръщението? Този, който слиза с вяра в банята на възраждането, отрича се от Сатаната и се съчетава с Христа; отхвърля врага и изповядва Христа като Бог; съблича се от робството и се облича осиновление, той излиза от купела на Кръщението светъл като слънце и излъчва лъчи на праведност. А което е най-важното в този случай - той излиза оттам като син Божий и сънаследник на Христа (Рим.8:17)
Нему слава и чест, заедно с Всесветия Благия и животворящия Негов Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин!