По принцип си прав!. Не можем да обичаме със собствените си усилия. Бог ни влага своята Божесттвена агапе-любов, която е безусловна.

Но:
От "Без мен нищо не можете да извършите" не следва автоматично да "търсиш църковна помощ от нейните тайнства" за това, което вършиш или изпитваш в християнския си живот.
Темата е развита обстойно в Йоан 15:
1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не
можете, ако не пребъдете в Мене.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от мен не можете да направите нищо;
6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

Извод:
"защото отделени от мен не можете да направите нищо"
Значи не бива да се отделяме от Исус (не от църковните тайнстава и помощ), а да пребъдваме в Него, т.е. в Словото Му ("и Словото стана плът и пребиваваше между нас") и в Святия Дух (Пръчката не може да остане на лозата без Святия Дух, защото чрез Святия Дух ние имаме достъп до престола на Отца. Святият дух е нашата връзка с Бога.) И само така можем можем да даваме плод. ( А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение...")
Така любовта е плод на Духа, който обитава в нас.


апостол:
"Православният е спасен от такива силни въздействия, благодарение на приетите осветени църковни :вода, нафора, причастие и тяхното силно лъчение /невидимо за нас/ е видимо и твърде опасно за демоните и те просто бягат далече... "


Водата е символ, на Святия Дух и демоните едва ли биха се впечатлили от водата, но от присъствието на Святия Дух - ОО-ХО! В Духа ли си, ти си недостъпен, недосегаем за демонични влияния. Така, че не не е външното, формата, а същността, съдържанието са важни.

Нафората - причастието е външен белег, публична декларация за нашата готовност да участваме както в смъртта на Исус Христос на кръста, така и в Неговото въкресение, на нашето участие в Тялото Христово. Отново обръщаш по-голямо внимание на външното, формата, отколкото на същността. Когато си повярвал в Христос, кръстен си в името на Отца, Сина и Святия Дух, причастил си се (взел си участие с вяра и разбиране), ти също си недостъпен за демонични влияния, защото дяволът няма нищо общо с Исус.

Това е двойна защита!

Но не са водата и нафората, които те предпазват, а вярата и разбирането за силата на това, което стои зад тях като същност.
Иначе започва да прилича на магия и окулт или най-малкото, придавайки важност на външното да загубим силата на същността.
("29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. 1-во Кор. 11)

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.