да се срещнеш лично с Него. И най-надеждно.
Добре, да речем, че ти посоча някои исторически документи като:
Доклада на Публиус Лентулус, управител на Юдея преди Пилат, когото атеистите дълго време смятаха за измислена личност, но когато му намериха гроба преди 10-на години беше установено пълно мълчание за този факт. Друг документ е смъртната присъда Исус Христос. Други документи са писанията на историка-философ Йосиф от I-ви век след РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО.
Josephus lived at the time of Christ and died after He did. A well-known historian of the First Century A.D., here is what Josephus wrote about Jesus the Christ:


"Now there was about this time Jesus, a wise man, if it be lawful to call him a man, for he was a doer of wonderful works--a teacher of such men as receive truth with pleasure. He drew over to him both many of the Jews and many of the Gentiles. He was (the) Christ; and when Pilate, at the suggestion of the principal men amongst us had condemned him to the cross, those that loved him at the first did not forsake him, for he appeared to them alive again the third day, as the divine prophets had foretold these and ten thousand other wonderful things concerning him; and the tribe of Christians, so named after him, are not extinct at this day." 

--Josephus, Antiquities, Book xviii.


It has been said that History is His story, and His story is History. Outside the Bible there are several secular writers who make mention of the Lord Jesus Christ.

Tacitus--in Book XV, Ch. 44--writing in A.D. 114, tells us that the founder of the Christian religion, Jesus Christ, was put to death by Pontius Pilate in the reign of the Roman Emperor, Tiberius.

Pliny the Younger wrote a letter to the Emperor Trajan on the subject of Christ and Christians (Book X--96).

Josephus, the Jewish historian, writing A.D. 90, has a short biographical note on Jesus Who is called Christ in his "Antiquities"--Book XVIII, Ch. III, Section 3.

The Babylonian Talmud makes mention of Jesus Christ.


Има стандартен тест, чрез който се определя надеждността на историческите документи: библиографски тест, вътрешен тест и външен тест.
Ето как действа библиографския тест: Изследва броя на ръкописите-копия от оригинала и преиода от време между написването на оригинала и на съществуващите копия, когато никой от оригиналите вече не съществува.
Цезар пише своята "История на галските войни" между 100 и 44 гос преди Христа. Най-старото копие, с което разполагаме е направено 1000 години след неговат смърт и имаме само 10 копия на този документ.
Платон пише приблизително от 427 до 347 г. преди Христа. Най- ранните копия, които имаме са направени 900 г. след Христа, приблизително 1300 години след оригиналите. Разполагаме със 7 копия.
Аристотел живее и пише между 384 и 322 год. преди Христа. Днес имаме само 5 копия от неговите ръкописи, като най-ранното е направено около 1100 год след Христа - повече от 1400 год. след оригиналите.
Тацит, ромският историк, пише през I-ви век. Единственото копие от неговите ръкописи е от около 1100 год след Христа - над 1000 години след оригинала.
Благодарение на библиографските тестове, експертите потвърждават автентичността на документитена Цезар, Платон, Аристотел и Тацит,както и надеждността на самите автори.
Нека приложим този тест към библейските писания, към Новозаветните документи. Книгите на Новия завет са написани в периода от около 40 до 90 година след Христа (По това време все още е имало живи очевидци на описаните събития и те биха могли да ги отрекат ако не са били верни). Най-ранните ръкописни копия датират от около 130год. , т.е само 40-50 години след оригиналите. Съществуват повече от 1300 копия!!! Така че много добре си помисли, преди да отречеш надеждността на библията.
Какво биха спечелили учениците на Христос, съчинявайки историята за Неговото възкресение? Слава? Богатство? Власт? Обществено положение?
Всички, освен един умряха от мъченическа смърт, поддържайки твърдението, че Христос е възкръснал, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот:
Андрей - разпънат на кръст;
Варнава - убит с камъни от юдеите;
Вартоломей - пребит до смърт с тояги;
Яков, Исусовият брат - убит с камъни;
Малкият Яков - хвърлен от кулата на храма и пребит;
Йоан - естествена смърт (обещана му от Господа)
Юда (не Искароитски) - разпънат на кръст;
Лука - обесен на една маслина;
Марк - влачен за краката по улиците и после изгорен жив;
Матия - пребит с камъни и обезглавен;
Петър - бичуван и разпънат с главата надолу (казал, че не заслужава честта да бъде убит като Своя Господ);
Матей - убит с меч;
Павел - обезглавен;
Филип - бичуван и рчзпънат;
Симон - разпънат;
Тома - пронизан с копие;
Яков, син на Зеведей - убит с меч;
Тадей - убит със стрели.
Ако тази история със възкресението беше лъжа, те щяха да знаят, че е лъжа. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъвместимо с това, което знаем за нравствения им живот.
Вярно е, че много са умрели за лъжа, но само тогава, когато са вярвали, че е истина.
А апостолите подпечатаха истинността на свидетелството си със собствената си кръв.
Нека ти задам един въпрос:
ТИ БИ ЛИ СИ ДАЛ ЖИВОТА ЗА ТВЪРДЕНИЕТО, че Исус не е Господ?
Ако ми зададеш аналогичния въпрос за твърдението ИСУС Е ГОСПОД, "ТОЙ Е ЖИВ И СЕГА И ДАВА ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ" ще ти отговоря - ДА, без да се колебая. Защото знам в кого вярвам и Го познавам лично. И не съм само аз. Колкото и фанатично да ти звучи.
И все пак погледни сайта, който ти посочих в предишния си постинг.
Не е лошо и да се опзаинтересуваш какво са казали велики личности (учени, философи, политици) за Исус Христос. Едва ли имаш претенциите да си с по-здрав разуум и логика от тях.
Не знам какъв си по професия, но аз съм архитект и знам много добре как излизат нещата на бял свят - Първо във въображението ми се появява идеята за определена сграда, после тази идея се прехвърля на хартия и накрая по този проект строителите я изграждат в действителност. Тази реалност, която те заобикаля е на по-ниско ниво от духовната реалност. Всъщност - земната реалност е само сянка и отражение на духовната реалност. Ако си гледал филма "Матрицата", можеш да придобиеш някяква представа за това, че сигналите, които нашата нервна система изпраща до мозъка не винаги са обективни. Но това вече е твърде сложно за материалистично обременеите умове.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.