Например справедливостта не е друг аспект на Бога... Той не е милостив, но и справедлив. Сп0раведливостта произлиза от обичта му кам всички. Той не може да обрече чедата си на произвола на унищожителите им и за това ги възпира и наказва. Не може и да отнеме свободната воля на злодейте, защото така ще ги лиши от възможността им да се поправят и да постигнат и те екстаза на обичта към всичко...
Злото произлиза не от Бога, а от хората, то съществува поради лиубовта на Бога...
Всички закони на Стария Закон се съдържат в посланието за Лиубовта...

Нравственото съвършенство и всички други добродетели или произлизат от лиубовта към Бог или към другите или към себе си....
Нищо друго не съществува освен лиубов...
Нищо друго не е вечно. Целомъдрието, въздържанието и т.н. са зло ако не са разбрамни. Човек се въздържа от онова, което е вредно за него, защото обича онова, с което Бог го е дарил - тялото и душата си, понеже обича Бог, т.е.ст обича себе си...

Глуъпаците казват, че ние не сме Бог, но Христос сам е казал, че няма нищо друго освен ЕДНОТО и всички сме едно в това едно...
'НАПРАВИШ ЛИ НЕЩО НА ЕДНО ОТ ТИЯ НА МЕН ГО ПРАВИШ'
Но и онзи, който прави нещо лошо или добро "на едино от тия" го прави и на себе си, защото и той е едно от тия...

Всичко е ЕДНО...
Индивидуалното е само защото индивидуалността е нужна за лиубовта и щастието и приклиучението... Иначе в ИСТИНАТА всички сме ЕдНО, както Павел го е казал - Едно в Христа и ЧРЕЗ НЕГО едно в Отца...

Нищо няма освен лиубовта...
Ако някой има нещо, което и противи в себе си, то рано или късно то ще бъде разложено в него...
Ако някой няма лиубов, той ще се погуби...
Това беше шега... Няма нещо, което да не е лиубов и нищо няма да се погуби, защото този ни живот е театър и не е истински...юБог да ви благлослови. Просто трябва да обичаме... Всичко друго е, както се казва от Лукавия... не забравяйте, че и лукавия е едно с нас в Отца и той е актьор в театъра на приклиучението на щастието и лиубовта...

Аз съм, това, което съм.... Ти също... и всички...
Бог да ни благлосови...