|
Тема |
Re: Spodelete [re: rain] |
|
Автор |
Tpyдeн (!?...) |
|
Публикувано | 24.02.02 17:49 |
|
|
Rain,
Това с врабчето се случва често и на други.
Случвало се е в нашата къща.
Имаме хранилка в градинката пред къщи. И когато храната в нея свърши, едно жълтеникаво птиче идва и чука на прозореца. Иска си, душичката.
Слагаме храна в хранилкат или вода в поилката и то вече не чука.
Не мога да определя твоя случай като нашия, но много често на хората "им се случва" каквото искат да им се случи...
Ти си мислиш, че твоята починала позната идва да плаче в спалнята ти...
Задай си въпроса, защо би го направила.
Да получи помощ ли? Ти не можеш да й помогнеш.
Да те плаши ли? Едва ли... Не вярвам!
Някои хора наистина чуват гласове, смях, стенания.
Тези хора са по някаква причина способни да чуват мислите живеещи в Духа. Защото нищо не изчезва. Всчико остава в Духа. Заслужилите Живот остават в Него като Личности/Братя, а останалите като спомени. Тези спомени успяват да доловят някои от вас. Не влагайте голям смисъл в това.
Старайте се да възпитате в себе си способността да отцеждате тези спомени, и да искате да чуете някой от Братята в Духа. Само тогава има смисъл вашата дарба.
И никога не лъжете за тази ваша дарба. В момента в който излъжете, тя ще ви се отнеме.
Поздрави.
Аз само ви припомням
|
| |
|
|
|