|
Тема |
Ами аз мисля, [re: odolam] |
|
Автор |
Gergi (любимка) |
|
Публикувано | 22.02.02 13:04 |
|
|
че човек първо е самостоятелна личност, която има своя личен духовен живот с Бога в себе си и със своите лични дарби, съответно има и обществен духовен живот, общност която да действа като едно цяло Тяло, един цял Организъм, със всичките дарове които Бог е дал на хората по отделно за да станат ЕДНО заедно с Бога.
Намерили са се много хора да го кажат това, както и аз го казвам за Бог Отец.
Аз мойте икони за сега не ги продавам, още се уча, имам общо 2 на борй, от които едната съм подарила, защото беше за много скъп за мене човек. Имай предвид, че по иконата има доста разходи - дъската, боите, грунда, позлатата(която е най-скъпа защото се прави от истинско злато-варак). Мислиш ли, че аз мога да си позволя такива разходи???????????
И още нещо - всеки работник заслужава платата си, стига да не се злоупоребява и да не се прави с цел печелбарство. Аз като рисувам, рисувам с много молитва, бавно, с много внимание. За мен това не е някакъв промишлен предмет. Като се прибера мога да ти пастна едни правила отнасящи се до иконописеца. Не ограничаващи го в нещо, а даващи насоки за това да не се комерсиализира иконописта.
Аз давах ли ти да прочетеш статията за курса на който ходих, ако не си я чел ето я
Ето един цитат от там със зададен въпрос към преподавателя ни:
,,Не се ли притесняваш да продаваш иконите си?” Антони е чувал неведнъж този въпрос. Според него правенето на икони е труд като всеки друг труд. ,, Аз имам семейство, което трябва да издържам. Но чрез моите икони аз разпространявам православието. Нали иконописта е богословие в образи, и правилното изобразяване възпитава верен вкус и вярно четене на иконописта.”
Дякон Кураев
|
| |
|
|
|