ЗА СМИРЕНИЕТО
Пътят към живота са смирението и любовта. Св. Иоан Лествичник: “Смирението е Бог”. Св. Исаак Сирин: “Смирението е доброволно поето върху себе си умъртвяване”. Смирението е свобода и започва от самопознанието. Смирението е да се прости на брата, който е съгрешил против тебе, преди той да те помоли за прошка. Смирението е отношението към ближния. Начало на смирението е обуздаването на езика - това е безкрайна добродетел. Негов закон е в нищо да не надвишаваш мярата: мярата за храна, мярата за сън и т. н. Добродетел, в която е нарушена мярата, е от дявола. Мирът се крепи на взаимното снизхождение и възможното служене един на друг. Приучи лека-полека сърцето си да казва за всеки: “Наистина, той е по-добър от мен”, и ще се научиш да се смяташ за най-грешен сред хората. Ако укориш някой, Божията благодат ще си иде от тебе и ще ти се даде дух за осквернение на плътта, ще се ожесточи сърцето ти, ще си иде умилението и в тебе няма да има място за нито едно от духовните блага. Нито безчестието, нито някаква скръб идват при човека иначе освен по Божието допущение към изкушение и изправление на човека или пък заради греховете му. Смирението не ще позволи да паднеш. Ни една огорчаваща дума другиму. Ръката Господня не е оскъдняла още и Господ ще ни покрие, ако търсим смирение. Трябва да се избягват грубите форми на нарушаване на смирението: раздразнителност и осъждане. Това не означава, че не ще има падения, а че “ще падне и не ще се разбие”. Когато придобиеш смирение, ще бъдеш щастлив. На всичко ще намериш неговото място, защото ще откриеш мира и хармонията, а хората най-много страдат от противоречията и неразрешимите въпроси. При смирения човек словото придобива творческа сила. Земният поклон е израз на нашето смирение. Смирението в наше време се състои също и в това да опазваме в тайна молитвата си. Тази заповед сега е много важна. Висока е онази добродетел, която се извършва тайно, не само затова, защото сега не можем да постъпим другояче, но и затова, че така е казано в Евангелието. Молитвата трябва да бъде тайна, сърдечна. Единствената тайна стая, която не може да ограби врагът, е смирението. Царството Божие е мяра за вътрешното съвършенство, мяра за смирението. Смиреният няма очи, за да види чуждия грях, няма и език, за да говори за него. Дверите на небето отваря само смирението. Трудът, изкушенията, търпението и смирението водят към любовта. Смиреномъдрието е вътрешно устройство, а то е да не смятаме за нищо всичките свои добродетели.



ГОРДИЯТ ПУСТИННИК
Монахът Ирон петдесет години прекарал в пустинята и надминал всички живеещи там иноци със своя равноангелски живот. Но гордостта погубила и този подвижник. Той си въобразил, че съседните нему иноци не се придържат към такъв устав, какъвто би следвало според него, и започнал да се отнася към тях с презрение. Дяволът забелязал зародилото се в стареца самомнение, побързал да го погуби и постигнал своето. Явил му се в образа на светъл ангел и самопрелъстеният монах го сметнал наистина за такъв. Дяволът предложил на стареца да се хвърли в кладенеца, казвайки, че заради светия си живот той няма да пострада от това. Старецът го послушал. Извадили го от кладенеца едва жив и на третия ден той починал.

http://tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/prelest.htm

"Блажени бедните духом ,защото тяхно е царството небесно"