Много малко съм запазил от тях - намерих едно на Илиана и малко от Пламен:

Това е на Илиана:
----------------------
Article:
Тимотей, прочетох Вашите и на Пламен разсъждения за канона. Има нещо, което ме притеснява и искам да го споделя. Разбира се, Вие имате право на собствена позиция, на това да я изразявате и да я браните дори, та в този смисъл патосът ви е съвсем уместен. Притеснява ме друго - устойчивото неразбиране на другата позиция; невъзможността поне за малко да напуснете гледната си точка, за да бъдете в състояние да водите диалог. Защото, съгласете се, монологичната форма не е най-подходяща за една дискусия.
Вие наричате Пламен "пламенен защитник на икуменизма" и с това определение автоматично дискредитирате всяка негова теза. Да, това е удобно и ви освобождава от необходимостта да говорите по същество, за да защитите вашата собствена. Какво става, обаче, ако той е защитник не на икуменизма, а на едно по-различно от вашето мнение? Защото ми се струва, че случаят е точно такъв.
Лично аз съм съгласна с вашето разбиране за безусловната необходимост от спазването на канона. Пламен също е съгласен. Не съзнавате ли, че спорът не се отнася до това? Когато в тези разсъждения напуснете границите на Вашия духовен живот, на собствения си духовен опит, който е уникален и е тайна между Вас и Бога, Вие правите една крачка в повече. Тази крачка ви води в територия, която е неприкосновена - в територията на нечий чужд, непонятен и недостъпен за вас опит. И това не ви дава нищо.
Ако имате желание, нужда, съзнание да спазвате канона - правете го. Църквата се грижи да ни показва пътя и тези правила са жалоните, които ни помагат да се лутаме по-малко. Толкова по-добре за вас, че ги изпълнявате с лекота и чисто сърце. Ако не желаете да приемете благословия от анатемосания епископ - не го правете. Но защо имате нужда да го извикате пред всички останали? Ако те нямат същата като Вашата убеденост, ще успеете ли да я създадете у тях само защото казвате на висок глас нещо, което те и без това знаят? Или ще помогнете на хората, които стоят извън православието с цитати от рода на "не ги поздравявайте такива". Защо не подходите по-предпазливо към това позоваване на цитати на църковните авторитети и да си дадете сметка най-малкото, че не знаете достатъчно за контекста, в който те са били изказани? Впрочем как стигнахте до извода че св.апостол и евангелист Иоан е имал предвид точно хора като Пламен, когато е говорил за неспазването "Железните правила на Светия Дух"?
Струва ми се, че в текста на Пламен имаше много повече мисъл за православието отколкото за икуменизма и не разбирам защо се смущавате, когато тази мисъл е обърната към хора извън Църквата. Ако човек е православен, което означава да има съзнанието, че стои в истината, нищо не е по-естествено от това да се моли, да се надява, да се опитва - както искате - да направи и други хора причастни на тази истина. Струва ми се че това е част от мисията на Православието. И наистина ли вярвате, че назиданието е най-добрия начин да стигнете до тези хора? Известно е, че колкото по-безкомпромисно и категорично се формулира една теза, толкова по-силно и неудържимо тя провокира антитеза. Това съображение не означава компромис с личната вяра, компромис с истината или съзнанието, което имаме за нея. Но мисля си, такова съображение би могло да ни накара да бъдем по-внимателни, по-чувствителни към другия, по зрели в общуването с него - ако искаме да общуваме; ако не - по добре да не го включваме в коментарите и квалификациите си.
Да обичаш ближния по християнски - и това не е някакво откритие, което правя - означава да обичаш Божия образ в него; да приемаш човека, отхвърляйки и борейки се с греха в него (като най-добре да започнеш от себе си, впрочем). Имаме заповед да обичаме. Да обичаме ближния си като себе си. Да обичаме приятелите си и враговете си. Защо не започнете от там?
Икуменизмът в своята основа е ерес. Прав сте, че това е нещо вредно и опасно. Само че твърде много, струва ми се разширявате това понятие. И твърде силно преувеличавате актуалността на проблема. Мисля че това се е опитал да ви каже Пламен. И ако искате да се борите точно с тази опасност, избали сте неправилен подход. Да повтаряте на хората, че не стоят в благодатта (малко хора си позволяват да изказват категорични мнения по този въпрос) и да "не ги поздравявате" по причина на това си убеждение - такива ли желания поражда у вас радостта от собственото си причастие към истината? Не смятате ли - може би повтарям мисълта на Пламен, че личната святост, собствения Ви живот, светлината, мирът, радостта, усещането за цялост и хармония, които бихте предали на другите са много по-доброто, по-силното свидетелство за истинността на Вашата вяра и за преобразяващото действие на благодатта във Вашия живот? Хората са уморени от спорове - Вие не сте ли уморен? - от борба за надмощие, от аргументи... не мисля че те ни водят в правилна посока.
Сещам се за един текст от Библията, свързан с житието на св. Илия:
"И рече му Господ: Излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър и там е Господ." (3 Царств. 19:11,12)
Сещам се също за думите на св. Серафим Саровски, отправени към Мотовилов: "придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб".

Бъдете здрав,
Илиана Александрова

Article:
Не мога да сменям гледната си точка нито да я изоставям, тъй като тя не е моя, а на Църквата. Това не е литература, та всеки да проявява творчество и това не е нещо ново, както Пламен се изрази, Новия Завет е на 2000 години. И както нашите Предци са я оставили чиста, без НИКАКВИ изменения, така и ние трябва да предадем Църквата на следващите поколение без нито едно петънце или промяна. Това е наше свещено задължение. Защо е наше, а не на клира. Защото няма клир! Има лъжеклир и лъжебогослови. Свети Козма Етолийски казва за нашето време: "Свещениците ще станат по-лоши от всички" Тези думи са ВЕЧЕ ФАКТ! Това ме огорчава, но съм и ужасен, че и умните хора не го разбират. Ти също не си го разбрала. Говориш кротко и благо, но точно така говорят протестантите - да се обичаме и да се уважаваме толкова много, че да направим МАЛКИ отстъпки от Вярата си!?, за да ги приобщим... Казвам болезнени неща и от болезненото боли. Но това е - нужна е реформа и в Църквата, но реформа към почти всичко старо, както си е било преди много години, с едно изключение -църковнославянския език. За него - на друго място. Но за реформата трябва нови хора, а къде са те?...
Нещата не ги казвам с цел да ги налагам на всички - това е логиката, това са фактите - Последно време сме - моля се Богу повече хора да го разберат, защото ще си спестят бъдеща мъка. Да повярваш и ти не от уважение към бялата ми брада или от висшите ми образования, а от ПРАВИЛНИТЕ ми думи. Ако не са правилни - кажи. Това е диалог - ти сякаш се сърдиш, че моите аргументи са много силни... Може би това се дължи на това, че твоята позиция е по-слаба. Моля се Пламен да ме извини, ако с нещо съм го обидил - аз просто го провокирах, по пътя на Евангелската логика, за да може той, и друг като него, да разбере слабостта на своята позиция, поставена на човешка основа. Иначе ти кажи, за кого е казал св. Йоан "не ги поздравявайте"...
Колкото за св. Илия, ти кажи, преди да усети благия Бог, колко души закла той сам с ножа си?... Бог е Бог ревнивец. Средните ще ги "изблюва"- дано не си сред тях! Имам приятели сектанти - години наред им давам книги, убеждавам ги, някои вече се убедиха, слава на Бога! Ще се радвам и православните да разберат какво значи Православие. Само да го разберат - ще минат може би години, преди да направят твърдата стъпка, преди да направят жертвата. Истината не се приема лесно, за нея се страда, от нея боли - 8 години бях новостилец, преди да направя крачката към старостилието. Ставам 3 часа през нощта за влака и пътувам часове наред за да стигна Истинската Литургия в 9 часа. После обратно - малцина поемат тежкия кръст на Христа. Не го поемайте сега, отложете го за по-късно, но да говорите хитро и лукаво и заобиколно против Правилата... О, не това не мога да го приема спокойно, въпреки че ви обичам както себе си. И както изрязвам моя уд, ако ме съблазнява, така трябва и вас да изрежа с болка на сърце. Разбираш ли? Но аз не ви изрязвам, защото имам търпение и знам колко е тежък този път и колко години трябва да минат. И не се уморявам да споря, защото това е спор за спасение и вечен живот. Тимотей

Това е от Пламен:
----------------------

е, и това доживях - да ми кажат, че защитавам икуменизма... прочетох си пак текста и никъде не видях да пиша нещо за икуменизма. пиша само за нас, православните, за да можем да видим първо себе си, преди да осъдим другите. и това ако е апология на икуменизма, излиза, че духовния живот е невъзможен извинявай, не исках да засягам лично тебе с текста си. за мен самия тези теми са болезнени и съм съгласен с теб практически във всяка точка. само ме притеснява... ами, притеснението ми ме притеснява. не мога спокойно да мисля/говоря за тези неща, следователно нямам вътрешния мир, който се изисква, следователно по-добре да търся първом него.

дано съм по-ясен.
пламен сивов





Article:
В този текст не защитаваш икуменизма, но в другия за старостилците, където косвено го защитаваш. Омаловажаваш постъпката на Синода. Влезли, излезли от ССЦ, значи после пак могат да влязат... Това е несериозно. Икуменизма е страшна ерес. Така нещата се замъгляват и не се казва, кое е черно и кое бяло. Това е работа на лукавия - той кара да търсят Бога със страх, да не би да Го намерят. Защото ако Го намерят трябва да жертват нещо за Него – пари, положение, спокойствие! Я по-добре да не знаем какви са Правилата, така няма да имаме грях...
За втората част от отговора си прав. Даже незнаеш колко си прав. Моят мир ви давам, каза Иисус. МИРЪТ Му няма да го получиш, вървейки по широката пътека на гибелта - това е Божия милост. Ще се успокоиш като тръгнеш по тясната пътечка на външните скърби, но на вътрешен мир и радост, спазвайки Правилата до смърт. Тимотей
--- --- --- --- --- --- --- --- ---