Царство Божие и Царство Небесно не е едно и също нещо. Царството Божие е целият свят - видим и невидим, зашото той е създаден от бога, Нему се подчинява, това, в широк смисъл е цялата съществуващ авселена.
Има и конкретен смисъл - Царство Божие е душата на християнина, който е приел Свето Кръщение, Миропомазание, спазва волята Божия, всичко онова което Църквата е приела като свое догматическо учение, старае и се да живее според Божиите заповеди светите канони, редовно се изповядва и причестява и има надежда за вечен живот, който е познание и общение с Бога.
Царството Божие няма нито географски, нито други някакви граници.
Царството Небесно - това е Небесната Църква, в която пребивават Сам Бог, Света Богородица и всички светии, небесните сили и душите на онези, които получават от Бога след земната си кончина прощение на греховете.
Царството Небесно е извън видимия свят, то е духовно царство, в което жив човек не пребивава. Имая, обаче, случаи, когато праведни люди са били въздигани в него, за да видят благодатта, която им е приготвена след края на земните им подвизи. пръв такъв е бил св.апостол Павел, а след него - много други, за които може да се прочете в житията на светиите.