Ми така. Правото на ползване е такова нещо, което "се изважда" от правото ти на собственост и го ограничава по този начин. За да го притежава някой друг това право, цялото, трябва да го нямаш ти като собственик - няма как вълкът сит и агнето цяло, няма как да имаме сто лева общо и да похарчим всяка по сто лева. ;) Не са много точни може би аналогиите с агнето и със стоте лева, но не се сещам за други.
То наемател да си, пак е житейски и всякак логично и нормално хазаинът да няма право заедно с теб да ползва имота (ако не сте уговорили друго), да не говорим за вещно право на ползване, което е по-... да речем, "стабилно", и с по-сериозна защита.
Все пак или си купил сградата с това ограничение (ако не те устройва, да не си я купувал), или сам си учредил правото на ползване., демек сам си "отчуждил" правото си.
Вещното право на ползване е пожизнено и непрехвърлимо, а ползвателите, да са живи и здрави, също умират някой ден, тоест положението на "гол" собственик (така се нарича - гола собственост) не е вечно. Ако беше, наистина не би имало много смисъл.