Отворих да пиша на Абетор отдавна, не те видях, точно така си мисля и аз за личното. Не искам да излезе, че преча и че излишно се заяждам. Не обичам конфликти. Но и не мога да се прегъна ей така на някаква непозната да си оставя дъщерята. Ако я изнасилят във влака, кого да търся да убивам? Просто не го виждам.

Ако имах време и излишни пари, бих я завела аз. Но не мога. А и с това настроение и не искам.

Обидена съм на адвокатката ми, че не ми съобщи когато все пак са ни развели и едва ли не й попречих когато попитах, а при друг човек тепърва да обяснявам не ми се отива, не ми се сърдете, че вас питам.



- - - - -
Ако искаш да разсмееш Господ,
кажи му, че си имаш планове.