|
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС - ЧАСТ ПЪРВА
--------------------------------------------------------------------------------
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПРАВИЛА
Глава първа
ЗАДАЧИ И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Задачи на Наказателно-процесуалния кодекс
Чл. 1. (1) Наказателно-процесуалния кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 64 от 1997 г.) Като осъществява задачите по предходната алинея, Наказателно-процесуалния кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността.
Действие по предмет
Чл. 2. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България.
(2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност.
Действие по време
Чл. 3. Разпоредбите на наказателно-процесуалния кодекс от момента на влизането им в сила се прилагат и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства.
Действие по място
Чл. 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава и влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.
(3) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 50 от 2003 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.
Действие спрямо лица, които се ползуват с имунитет
Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени в този кодекс, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право.
Глава втора
ОСНОВНИ НАЧАЛА
Осъществяване на правосъдието по наказателни дела само от съдилищата
Чл. 6. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Правосъдие по наказателни дела може да се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.
(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.
Участие на съдебни заседатели в наказателното производство
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в наказателното производство участвуват съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.
(3) (Отм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.).
Назначимост на съдиите и съдебните заседатели
(Изм. на загл. - ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) В състава на съда, който разглежда наказателни дела, участвуват само съдии и съдебни заседатели, назначени по установения ред.
Независимост на съда, прокурора и разследващите органи
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
Равенство на гражданите в наказателното производство
Чл. 10.(1) Всички граждани, които участвуват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование, обществено или материално положение.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
Език, на който се води наказателното производство
Чл. 11.(1) Наказателното производство се води на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползуват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.
Разкриване на обективната истина
Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обществената истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Публичност на съдебните заседания
Чл. 13. Съдебните заседания са публични освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Право на защита
Чл. 14.(1) Обвиняемият има право на защита.
(2) Обвиняемият се счита невинен до завършване на наказателното производство с влязлата в сила присъда, в която се установява противното.
(3) На обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защитата на техните права и законни интереси.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство разясняват на обвиняемия и на другите граждани, които участвуват в наказателното производство техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.
Неприкосновеност на личността
Чл. 15.(1) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Спрямо гражданите, които участвуват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки на принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или прокурора.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.
Вземане на решения по вътрешно убеждение
Чл. 16. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
Непосредственост
Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Устно извършване на наказателното производство
Чл. 18. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите предвидени в този кодекс.
Равни права на страните
Чл. 19. Страните в съдебното производство имат равни процесуални права освен в случаите, предвидени в този кодекс.
Глава трета
ЗАПОЧВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Задължение за започване на наказателно производство
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да започне наказателно производство.
Основания, които изключват започване на наказателно производство и основания за прекратяването му
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 21.(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
7. (изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 70 от 1999 г.) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
8. (нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 50 от 2003 г.) В случаите по точки 2, 3 и 8 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искането да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнатото споразумение за прекратяване на наказателното производство.
(4) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора.
(5) (Попр., ДВ, бр. 99 от 1974 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 70 от 1999 г.; предишна ал. 4, бр. 50 от 2003 г.) Освен в случаите по алинея 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 57;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегля тъжбата си;
5. (доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.
(6) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; предишна ал. 5, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по точка 5 на предишната алинея пострадалият може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4.
Спиране на наказателното производство
Чл. 22. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; предишен текст на чл. 22, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство се спира:
1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в кратко трайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
2. (точка 2 отм., предишната т. 3 ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) в случаите на чл. 268, ал. 3, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия, би попречило да се разкрие обективната истина.
(2) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Наказателното производство може да се спре в случаите на чл. 207, ал. 3.
Спиране на наказателното производство за престъпления, извършени в съучастие
Чл. 22а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.) При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
Глава четвърта
СЪД
Раздел I
Състав на съда и отводи
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Състав на съда
Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г.)
(1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда повече от пет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор.
(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.
(4) Делата за престъпления от общ характер, извършени от лица, ползващи се с имунитет, или от членове на Министерския съвет, се разглеждат от Софийския градски съд.
(5) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.
Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.; отм., бр. 70 от 1999 г.).
Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели
Чл. 25. Не може да участвува в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. (Изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 21 от 1998 г.; доп., бр. 70 от 1999 г.) който е участвувал в състава на съда постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, при възобновяване на наказателното дело или определение по чл. 152а, 152б, 237 или 414з;
2. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е извършвал разследване по делото;
3. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил прокурор по делото;
4. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е бил свидетел, поемно лице експерт, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лица по точки 1 - 6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда;
9. който поради други обстоятелства може да се счита предубеден /заинтересуван пряко/ косвено от изхода на делото.
Основания за отвеждане на секретаря
Чл. 26. Не могат да участвуват в съдебното заседание като секретари лицата по чл. 25, точки 1 - 7.
Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и секретаря
Чл. 27.(1) В случаите, предвидени в чл. 25 и 26, съдиите, съдебните заседатели и секретарят са длъжни сами да си направят отвод.
(2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно.
(3) Самоотводите трябва да бъдат мотивирани.
(4) По основателността на отводите и самоотводите съдът се произнася в тайно съвещание с участието на всички членове на състава.
Раздел II
Подсъдимост
Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция
(Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.)
Чл. 28.(1) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; доп., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.; изм., бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.; изм. И доп., бр. 50 от 2003 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95-110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, ал. 2, 219, 224, 225б, 225в, 242, 242а, 243-252, 253-260, 278-278в, 282-283б, 287а, 301-307а, 319а-319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340-342, 343, ал. 1, буква "в" и ал. 2, буква "б", 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2-4, 356е-356и, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността.
(4) (Предишен текст на ал. 3 ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.; отм., бр. 21 от 1998 г.).
Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице
Чл. 29. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най тежкото престъпление.
Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди
Чл. 30.(1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил последната присъда.
(2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му.
(3) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на предходните алинеи съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдност при съучастие
Чл. 31. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд.
Подсъдност при разделяне на дела
Чл. 31а. (1) (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 84 от 1994 г., бр. 70 от 1999 г.; предишен текст на чл. 31а, бр. 50 от 2003 г.) Когато по делото се съберат данни за участие в престъплението на повече лица, материалите за неустановените и неиздирените лица могат да се отделят в отделно дело. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.
(2) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато по делото се съберат данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, производството за някое от престъпленията може да се отдели в друго производство. Подсъдността на новото дело се определя според общите правила.
Подсъдност при връзка между различни дела за различни престъпления срещу различни лица
Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица, имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него.
Подсъдност по местоизвършване на престъплението
Чл. 33.(1) Делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението.
(2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство.
Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина
Чл. 34.(1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:
1. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г.) на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство;
2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец.
(2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд.
Определяне на подсъдността и изпращане на наказателното дело на компетентни органи
Чл. 35.(1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението.
(2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
(3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство, изпраща делото на съответния орган.
Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 36. (1) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.; предишен текст на ал. 2, изм., бр. 70 от 1999 г.) Върховният касационен съд може да реши делото да се разглежда от друг, еднакъв по степен съд когато:
1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд;
2. (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно;
3. съдът, на който делото е подсъдно не може да образува състав.
Спорове за подсъдност
Чл. 37.(1) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд.
(2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане.
Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
(Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.)
Чл. 38. (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.)
(1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд.
Раздел III
Актове на съда
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Функция на съда в наказателното производство
Чл. 39. След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи цялото наказателно производство и решава всички въпроси по делото.
Видове актове
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 40. (1) Съдът постановява:
1. (доп., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. (изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;
3. определяне - в останалите случаи.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 70 от 1999 г.) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.
Ред за постановяване на актовете
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 41. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът постановява актовете си на тайно съвещание.
(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.
(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят се изказва и гласува последен.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът се произнася с обикновено мнозинство.
(5) Членовете на състава имат равен глас.
(6) (Доп., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.
(7) В съдебно заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се записват в протокола.
Съдържание на актовете
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименование на съда, който го издава, и на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на секретаря; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава.
Глава пета
Органи на досъдебното производство
(Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от '99 г.)
Раздел I
Прокурор
(Нов раздел - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Функции на прокурора в наказателното производство
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 43.(1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по предходната алинея прокурорът:
1. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) ръководи досъдебното производство;
2. участвува в съдебното производство като държавен обвинител;
3. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; доп., бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени в този кодекс.
(4) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменява или изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им. Неговите указания, дадени в писмена форма, са задължителни за тях.
(5) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.; отм., бр. 50 от 2003 г.).
(6) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 70 от 1999 г.; изм. И доп., бр. 50 от 2003 г.) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Основания и ред за отвеждане на прокурора
Чл. 44.(1) Заинтересуваните лица могат да предявяват отвод срещу прокурора:
1. в случаите на чл. 25 точки 1, 4-7 и 9;
2. ако е съпруг или близък роднина на член от състава на съда.
(2) В случаите по предходната алинея прокурорът е длъжен сам да си направи отвод.
(3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство съдът, който разглежда делото.
Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 45. (1) (Отм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.).
(2) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 21, ал. 5, точки 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител.
Образуване на наказателно производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
Чл. 46. (1) (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочените в чл. 21, ал. 1.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 21, ал. 5 и 6.
(3) Пострадалият може да участвува в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец.
(4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи обвинението като частен тъжител.
Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Когато на досъдебното производство се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по предходния член.
Предявяване на граждански иск от прокурора
Чл. 47. (1) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г.) Когато с престъплението са нанесени вреди на държавата или общините и не е предявен граждански иск, прокурорът предявява иска в срока по чл. 61, ал. 4.
(2) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г.) За предявения граждански иск се съобщава на заинтересуваните лица по ал. 1, които могат да предявят допълнителни искания.
(3) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г.) Когато заинтересуваните лица по ал. 1 са предявили граждански иск, прокурорът може да направи допълнителни искания.
(4) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 70 от 1999 г.) Прокурорът може да поддържа предявения граждански иск наред и независимо от заинтересуваните лица по ал. 1.
(5) Прокурорът може да предяви граждански иск и в полза на лица, които поради непълнолетие или психически или физически недостатъци не могат да защитят своите права и законни интереси.
Глава шеста
ОРГАНИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ
(Заличава се глава шеста - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Раздел II
Разследващи органи
(Нов раздел на глава пета - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Разследващи органи
Чл. 48. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разследващите органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, определени със заповед на министъра, а за престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от Наказателния кодекс - и митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите..
(3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.
(4) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява по правилата на предварителното производство от следовател.
Основания и ред за отвеждане разследващите органи
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 49. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 44, ал. 1 - 3 се прилагат съответно и за разследващите органи.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган.
(3) До решаването на отвода органът, срещу когото е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане
Глава седма
УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Раздел I
Обвиняем
Лице, което има качество на обвиняем
Чл. 50. Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Права на обвиняемия
Чл. 51. (1) (Изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 70 от 1999 г.) Обвиняемият има следните права: да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. По искане на обвиняемия защитникът присъствува при извършването на следствени действия.
(2) Подсъдимият има право и на последна дума.
Раздел II
Частен обвинител
Лице, което може да участвува като частен обвинител
Чл. 52. Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участвува в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Молба за участие като частен обвинител
Чл. 53.(1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.
(3) (Доп., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Функция на частния обвинител
Чл. 54.(1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.
Права на частния обвинител
Чл. 55. (Доп., ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участвува в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Раздел III
Частен тъжител
Лице, което може да повдига и поддържа обвинение като частен тъжител
Чл. 56. Лицето, пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Тъжба
Чл. 57.(1) (Доп., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
(3) Ако пострадалите са няколко, могат да подават обща тъжба.
(4) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.
Права на частния тъжител
Чл. 58. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участват в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да тегли тъжбата си.
(2) Частният тъжител може да се установи в наказателното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс.
Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.
Раздел IV
Граждански ищец
Лице, което може да участвува като граждански ищец
Чл. 60.(1) (Изм., ДВ, бр. 21 от 1998 г., бр. 50 от 2003 г.) Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение и да се установят като граждански ищци.
(2) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на граждански иск
Чл. 61.(1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с внасянето на обвинителния акт в съда.
(4) (Доп., ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Чл. 62. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 63. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Гражданският ищец има следните права: да участвува в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Ред за разглеждане на гражданския иск
Чл. 64. (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, прилагат се гражданските закони.
(2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.
(3) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато съдебното производство не се разглежда, но не може да се предяви пред граждански съд.
Раздел V
Граждански ответник
Лица, които участвуват като граждански ответници
Чл. 65. (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участвуват в съдебното производство като граждански ответници.
Права на гражданския ответник
Чл. 66. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) Гражданският ответник има следните права: да участвува в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ответник упражнява правата по предходната алинея в пределите, необходими за защита срещу предявения срещу него граждански иск.
Раздел VI
Защитник и повереник
Лица, които могат да участвуват като защитници
Чл. 67.(1) Защитник може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противниковата страна;
4. който е участвувал в производството в друго процесуално качество;
5. (изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) който е съпруг или близък роднина на лица, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.
Отвеждане на защитника
Чл. 68. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересувания.
Упълномощаване на защитника
Чл. 69.(1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, посочени в този кодекс.
(2) Пълномощното се изготвя в писмена форма или се подписва от обвиняемия и защитника.
(3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник.
(4) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго.
Задължително участие на защитник
Чл. 70.(1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. (доп., ДВ, бр. 50 от 1995 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемия са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (нова, ДВ, бр. 89 от 1986 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
7. (нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
(2) В случаите на точки 4 и 5 на предходната алинея участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
(3) (Изм., ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.
(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.
Отказ на защитника от приетата защита
Чл. 71. (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Защитникът може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган.
Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника
Чл. 72.(1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 70, ал. 1, точки 1 - 3.
(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.
Встъпване на защитника в наказателното производство
Чл. 73. (1) (Изм., ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Защитникът може да участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органът на досъдебното производство е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването, докато не изпълни това си задължение.
Задължения на защитника
Чл. 74. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдействува на всички физически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.
(2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник.
Права на защитника
Чл. 75. (1) (Доп., ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 39 от 1993 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство; които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да присъствува на всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява правата си по чл. 51.
Повереник
Чл. 76. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат, който от негово име упражнява правата по чл. 52 и 60. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разпоредбите на чл. 67, 68 и 69 се прилагат съответно и за повереника.
Раздел VII
Обществен обвинител и обществен защитник
(Заличен - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
Чл. 77 - 81. (Отм., ДВ, бр. 55 от 1995 г.).
Раздел VII
Обществен обвинител и обществен защитник
(Заличен - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)
Чл. 77 - 81. (Отм., ДВ, бр. 55 от 1995 г.).
Глава осма
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Раздел I
Общи положения
Предмет на доказване
Чл. 82. В наказателното производство подлежат на доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;
4. причините и условията, способствували за извършване на престъплението.
Тежест на доказването
Чл. 83. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.
(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
Доказателства
Чл. 84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
Доказателствени средства
Чл. 85. (1) Доказателствата се установяват чрез обяснения на обвиняемия, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи на следствени и съдебни действия и други средства, предвидени в този кодекс.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Събиране и проверка на обвинителни и оправдателни доказателства
(Изм. на заглавието, ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Чл. 86. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.
Раздел II
Обяснения на обвиняемия
Даване обяснения от обвиняемия устно и непосредствено
Чл. 87. (1) (Доп., ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това. Искането се вписва в протокола и защитникът се призовава за разпита.
(2) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(3) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.
Разпит на обвиняемия
Чл. 88.(1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.
(2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия и му предявява обвинението.
(3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото.
(4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.
(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.
Очна ставка
Чл. 89.(1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 50 от 2003 г.) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1.
(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.
(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.
Разпит на обвиняемия с преводач и тълковник
Чл. 90. (1) Когато обвиняемият не владее български език, назначава се преводач.
(2) Не могат да бъдат преводачи лица, посочени в чл. 121, ал. 1, точки 1-3.
(3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 122, ал. 3.
(4) Когато обвиняемият е глух или ням, назначава се тълковник.
(5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците.
Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия
Чл. 91.(1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.
Раздел III
Свидетелски показания
Предмет на свидетелските показания
Чл. 92. (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.
Лица, които не могат да бъдат свидетели
Чл. 93. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвували в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;
3. поемните лица.
(2) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да правят достоверни показания за тях.
Лица, които могат да откажат да свидетелствуват
Чл. 94. Съпругът, възходящите, низходящите, братята или сестрите на обвиняемия могат да откажат да свидетелствуват.
Задължения на свидетеля
Чл. 95.(1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) (Изм., ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 64 от 1997 г.) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто хиляди лева и се довежда принудително за разпит. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания или не може да бъде разпитван
Чл. 96.(1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг.
(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или като повереник.
Права на свидетеля
Чл. 97. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Защита на свидетеля
Чл. 97а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с негово съгласие вземат мерки за неговата защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля се осъществява чрез:
1. запазване в тайна на неговата самоличност;
2. осигуряване на охрана.
(3) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мярката осигуряване на охрана по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, се взема с тяхното съгласие или със съгласие на законните им представители.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) В акта на съответния орган за защита на свидетел по ал. 2, т. 1 се посочва: органът, който го издава; датата; данните за самоличността и идентификационният номер на лицето; видът на взетите мерки и обстоятелствата, които налагат това; подписите на органа и на лицето. Актът, документите и вещите, предадени или иззети от такъв свидетел, се съхраняват по специален ред, определен от министъра на правосъдието.
(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване на неговата самоличност в тайна.
(7) (Предишна ал. 6, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.
(8) (Предишна ал. 7, изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Мерките за защита на свидетеля се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.
Разпит на свидетеля
Чл. 98.(1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по член 97а, ал. 2, точка 1 на свидетеля се определя идентификационен номер, който се вписва в протокола вместо данните за самоличността.
(2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде истински показания или премълчи някои обстоятелства.
(3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.
(4) На лицата, посочени в чл. 94 се разяснява правото им да се откажат да свидетелствуват.
(5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.
(6) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1997 г., бр. 50 от 2003 г.) При съответно противоречие между показанията на свидетелите може да се извърши очна ставка, освен в случаите по чл. 97а, ал. 2, т. 1.
(7) Разпоредбите на чл. 87, ал. 4 и 5 и 90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.
Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел
Чл. 99.(1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника.
(2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по предходната алинея, ако съответният орган намери това за необходимо.
(3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1, могат да задават въпроси на свидетеля.
(4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.
Чл. 99а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1997 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 97а, ал. 2, точка 1
Раздел IV
Протоколи за действия по разследването и съдебни следствени действия и други документи
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 70 от 1999 г.)
Съставяне на протокола
Чл. 100. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) За всяко действие по разследването и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.
Съдържание на протокола
Чл. 101. (1) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследването или съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвували; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събираните доказателства.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколът се подписва от органа, извършил действията по разследването или съдебните следствени действия.
Поправки, изменения и допълнения в протокола
Чл. 102. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали.
Протоколите като доказателствено средство
Чл. 103. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Протоколите за действията по разследването и съдебните следствени действия, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
Снабдяване с документи
Чл. 104. (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) По искане на заинтересуваното лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и обществените органи са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.
Документ на чужд език
Чл. 105. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.
Хартиен носител на компютърни информационни данни
Чл. 105а. (Нов, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Компютърни информационни данни могат да бъдат записани върху хартиен носител по реда на чл. 137, ал. 7.
Раздел V
Веществени доказателства
Предмети, които могат да бъдат веществени доказателства
Чл. 106. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.
Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото
Чл. 107.(1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.
(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.
(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.
(5) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет или в БНБ.
Пазене на веществените доказателства
Чл. 108. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
(2) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на собствениците им с разрешение на прокурора, се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползуване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.
(4) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от собственика пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата еднолично в закрито заседание.
(5) (Нова, ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.
Разпореждане с веществени доказателства
Чл. 109.(1) (Попр., ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересуваните учреждения, юридически и физически лица.
Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства
Чл. 110. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.
Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства
Чл. 111. (1) (Доп., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.
(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 50 от 2003 г.) За тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IХ, глава пета, раздели I - VI, глава шеста, раздели III и IV, глава осма, раздели I - IV, глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за всички престъпления по глава девета “а”, от особената част на Наказателния кодекс веществени доказателствени средства са и кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, фотоснимки и белязани предмети, изготвени по реда на този кодекс.
(3) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.
(4) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 50 от 2003 г.) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени от съответните органи на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; предишна ал. 4, бр. 50 от 2003 г.) Материалите по предходната алинея се прилагат към делото.
(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1997 г.; предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 2003 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, изготвени по ал. 2 и 4, както и само на тях и на свидетелски показания по чл. 97а.
Чл. 111а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1997 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства в случаите на чл. 111, ал. 2 се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(2) (Доп., ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично упълномощен от него заместник-председател.
(3) (Изм., ДВ, бр. 70 от 1999 г., бр. 50
|
Честит ни НПК... смешка е на места :)
