Лекциите са ми четени от Петканов и Сашо Пенов

63. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ.

I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА БНБ.
БНБ е една от най-старите централни банки в Европа. Тя е основана със закон на 25. 01. 1879 година. Държавата е предоставила на банката основния капитал, възлизащ на 2 млн. лева.
а)През 1885 година тя получава право да издава банкноти, с което се превръща в единствен емисионен център. До 1928 г. БНБ има право да извършва всички видове банкова дейност. Но от 1928 г. до 1947 г. остава единствено емисионен център.
б) След 1947 г. досега, с приемането на ЗБНБ през 1991 г. и от 1997 г. отново работи като универсална банка.
в) От една страна, БНБ действа като държавен орган, който при изпълнение на поставените от държавата задачи упражнява предоставените за тази цел властнически правомощия. Правомощията на нейните органи са изчерпателно посочени в ЗБНБ и ЗБ.
г) От друга страна - БНБ, подобно на търговските банки, извършва банкови сделки, при които тя участва в търговските правоотношения в качеството си на равнопоставен гражданскоправен субект.
д) Като Централна банка БНБ осъществява и функциите на кредитор от последна инстанция в държавата. На нея е възложено да организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет чрез търговски и други банки.
е) Централната банка има една относителна независимост от изпълнителната власт. Тя е независима при изпълнение на задачите си от указания на Министерския съвет и на други държавни органи. Но въпреки законовата регламентация на практика се изисква БНБ и правителството да се информират взаимно и да координират своите действия и намерения при определянето на общите насоки на паричната и кредитната политика на страната.
Въпреки че БНБ е задължена да се отчита два пъти годишно пред Народното събрание и да му предоставя годишния отчет за дейността си, баланса и отчета за изпълнението на бюджета си, това не предполага зависимост от него.
ж) БНБ е юридическо лице с основен капитал в размер на 2 млд. лева. Тя има клонове и представителства, като може да участва организационно и финансово в международни организации. Седалището й е в гр. София.
II. МЯСТОТО НА БНБ В БАНКОВАТА СИСТЕМА. ПРАВОМОЩИЯ
Задачите и правомощията на БНБ се определят с оглед на функциите й на централна банка. Тя има три основни задачи:
1. Да поддържа вътрешната и външна стабилност на националната парична единица,
За изпълнението на първата задача БНБ участва в разработването и провеждането на националната парична и кредитна политика.
БНБ регулира и контролира паричното предлагане (т.нар. парична маса или парите в обръщение, както и други бързо ликвидни активи, намиращи се в банките и извън тях) и влияе върху кредитната дейност на търговските банки. За целта тя използва различни преки и косвени инструменти (методи) на паричната политика (политика на открития пазар, сконтова политика, политика на задължителни минимални резерви, лихвена политика и др.).
Названието "сконтов процент" идва от практиката на търговските банки да се снабдяват със средства от емисионната банка, като й представят специални банкови менителници, които емисионната банка сконтира. Когато Централната банка повишава сконтовия си процент, останалите банки в страната се снабдяват с по-скъпи кредити и по такъв начин в цялата страна се повишават всички дебиторни и кредиторни лихви. За да не плащат високи лихви на Централната банка търговските банки имат интерес да привличат влогове на населението, като повишават лихвите по тези влогове. По тази причина се повишават не само лихвите на кредитите, но и на влоговете. Изменението на равнището на лихвите има съществено отражение в почти всички сфери на икономиката и финансите, а в редица случаи засяга и социалната сфера.
Друго много важно средство за влияние върху икономиката е (регулирането на задължителните резерви на търговските банки при Централната банка). В почти всички страни с пазарна икономика търговските банки са задължени да поддържат при Централната банка процент от привлечените средства. Това от една страна е необходимо за стабилизиране на банковата система, а. от друга страна, този процент може да регулира размера на оборотните средства в националната икономика. Повишаването на процента на задължителния резерв ше има резултат, аналогичен на повишаване на сконтовия процент.
Наред с изброените "груби" инструменти за регулиране БНБ разполага и с възможността да провежда т. нар. политика на открития" пазар Тя се изразява в продажоа на ценни книжа, главно облигации. По такъв начин БНБ изтегля и мобилизира свободни парични средства от стопанския оборот.
БНБ установява конвертируем курс на националната валута спрямо чуждестранната валута. На базата на получаваната информация от търговските банки и международните валутни пазари тя всекидневно съобщава курса (цената) на основните чуждестранни валути към лева за предишния ден (вж. чл. 6 от ПМС № 15 за изменение на валутния режим).
2. Да извършва емисии на банкноти,
Втората задача на централната банка е свързана със статута й на емисионен център на държавата и с правото й да извършва емисии на банкноти (пари, лишени от собствена субстанционална стойност) и монети. Банкнотите, издавани от банката, са законно платежно средство и задължително (безусловно) се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. Паричната единица на Република България е левът, разделен на сто стотинки.
БНБ е длъжна да осигурява: печатането на банкноти и сеченето на монети, сигурността и съхраняването на непуснатите в обръщение банкноти и монети, както и опазването и унищожаването на изтеглени от обръщение такива. Номиналните стойности, съдържанието, формата и дизайна на банкнотите и монетите, пуснати в обръщение от банката, се определят от УС на БНБ.
Преди да пусне в обръщение нова банкнота или монета, БНБ обнародва в „Държавен вестник" и в други средства за масова информация точното й описание.
След като информира предварително обществеността чрез „Държавен вестник" и други информационни средства, БНБ може да извади от обръщение пуснати от нея банкноти и монети при заплащане на пълната им номинална стойност. Такива банкноти и монети след изтичането на определения от банката срок се смятат за излезли от обръщение и престават да бъдат законно платежно средство.
3. Да регулира и контролира дейността на другите банки (чл. 2 от ЗБНБ).
Третата задача на централната банка е свързана с упражняването на специализиран административен контрол върху дейността на банковите и небанковите финансови институции, получили разрешение за извършване на банкови (валутни) сделки, за запазване на императивните разпоредби на банковото законодателство. В законодателството и в практиката този контрол се дефинира с термина „банков надзор". Осъществяването му има за цел да осигури стабилност на банковата и кредитната система на страната.
Властническите надзорни правомощия, с които разполага БНБ, може да бъдат разгледани с оглед основните сфери на дейност на нейните органи за банков надзор: лицензиране, текущ контрол и анализи, проверки и ревизии на място.
Условията и редът за издаване на разрешение за извършване на банкови сделки от дадено лице са регламентирани в ЗБНБ, ЗБ и Наредба № 2 за разрешенията (лицензите), издавани от БНБ. Правото на извършване на банкова дейност е поставено в зависимост от целесъобразната преценка на Управителя. За целта той може да издаде или да откаже издаването на разрешение за извършване на банкови сделки, ако кандидатът за разрешение отговаря или не отговаря на законовите изисквания. По своята правна същност разрешенията (лицензите) и отказите, издавани от УС на БНБ, са индивидуални административни актове, доколкото за адресата им се създават права или задължения или се засягат права и законни интереси.
Отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност става при наличието на основанията, посочени в чл. 21 ЗБ.
БНБ упражнява контрол върху дейността на финансовите институции, получили разрешение за извършване на банкови сделки, чрез събиране на текуща информация от тях за дейността им и извършване на периодични ревизии и целеви проверки на място. При констатиране на нарушения на ЗБНБ и ЗБ, както и на актовете по прилагането им, органите на БНБ имат право да наложат: принудителни административни мерки спрямо дейността на подконтролните обекти и спрямо техните ръководители; имуществени санкции на юридическите лица; административни наказания (глоба) на виновните физически лица.
Централната банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавни дългове или по дългове, гарантирани от държавата (чл 43, ал. З от ЗБНБ).
При точно определени условия БНБ може да предоставя на държавата краткосрочни кредити със срок на изплащане до три месеца - чл. 45 от ЗБНБ.
Изложеното дава основание да се заключи, че БНБ има двояка правна природа - наред с присъщите функции на банка са й вменени правомощия и на държавен орган с властнически, регулативни и контролни функции.
III. УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БНБ.
Към настоящия момент управлението на БНБ се осъществява от управителен съвет, управител и трима подуправители, ръководители на управления в банката.
Управителният съвет (УС) се състои от седем членове: управителят на банката, трима подуправители и трима други членове. Всички по-важни решения, свързани с дейността на БНБ, се вземат от УС.
Управителният съвет е основният колективен ръководен орган на БНБ. Неговите правомощия са изчерпателно изброени в чл. т6 от ЗБНБ. По-важните от тях са тясно свързани с регулативните функции на БНБ, а именно:
- определяне на лихвените проценти по операциите на банката;
- обсъждане и вземане на решения по провеждане на паричната и кредитна политика
- определяне процентите на минималните резерви, които банките следва да подьржат;
- приемане на наредби за регулиране на банкова дейност;
- вземане на решение за емитиране на пари:
- определяне на нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност." Правновалидни решения се приемат с обикновено мнозинство.
Управителят на БНБ организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които със ЗБНБ или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите. Той се избира от Народното събрание за срок от 6 години.
Тримата подуправители са ръководители на управления „Емисионно", „Банково", „Банков надзор" в БНБ. Те се избират от Народното събрание по предложение на управителя на банката. Първите подуправители, избрани след влизането в сила на ЗБНБ от 1997 г. имат мандат както следва: подуправителят на управление „Емисионно - 6 години; подуправителят, ръководител на управление „Банков надзор" - 4 години; ръководителят на управление „Банково" - 2 години.
Останалите трима членове на УС се назначават от Президента на РБ както следва: един за 1 година, вторият за 3 години и третият за 5 години. Определянето им става с акта за тяхното назначаване.
Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор. Той се избира от УС на банката след одобрение от председателя на Сметната палата.

64 въпрос
БАНКОВ НАДЗОР


I. БАНКОВ НАДЗОР.
Надзорът върху банковата дейност се осъществява от БНБ по силата Н 9 установените в гл. XII на ЗБ правомощия. Надзорът е необходим, т.к. банковата дейност е рискова дейност. От нея могат да бъдат накърнени интересите на държавата и широк кръг правни субекти.
1. Той има за цел:
- осигуряване стабилност на банките;
- защита спестяванията на вложителя от некомпетентно управление:
- предпазване от загуби, както и от ликвиден или лихвен риск:
- предотвратяване от паника на финансовия пазар.
При осъществяване на надзора върху дейността на банките БНБ предприема необходимите действия за отстраняване на допуснатите нарушения в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банките парични средства и други ценности или затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки - чл. 65, ал. 1 от ЗБ.
2. Видове надзор
а) предварителен. Важен елемент на банковия надзор е процесът на лицензиране на субектите на банковото право.Посредством издаването на разрешения за банкови сделки БНБ извършва контрол на всички необходими изисквания, на които следва да отговарят банките и небанковите финансови институции, за да започнат да извършват същинска банкова дейност. Така например на контрол се подлагат:
= наличието на кредитна и инвестиционна стратегия на банката;
= размерът на първоначално инвестирания в банката капитал и неговите първични собственици - физически и юридически лица;
= личните и деловите качества на лицата, които организират банковото дружество, в т.ч. и техните предишни делови ангажименти и опит.
б) текущ. Надзорът на банковата дейност се упражнява и в процеса на нейното осъществяване. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции. Те могат да изискват документите, отразяващи извършените банкови операции, да назначават експерти, да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имществата на лица, причинили щети, както и да свикват общо събрание и да насрочат заседание на управителните и контролните органи на банковото дружество по определени от тях въпроси (чл. 63 и чл. 64 от ЗБ).
в) последващ – свързан е със санкционните правомощия на БНБ.
3. Обекти на банков надзор
Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас.
4. Способи за осъществяване.
Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.
При осъществяване на проверките на място органите на банковия надзор имат право:
1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкова дейност;
2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача;
3. да назначават експерти;
4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката;
5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети;
6. да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на банките.
При упражняване на надзорните си функции Централната банка може да сключва двустранни споразумения с други централни банки или чуждестранни надзорни органи за обмяна на информация на реципрочна основа и при поемане на задължение за запазване на банковата тайна.
II. АКТОВЕ ИЗДАВАНЕ ОТ БНБ.
Всяко контролно действие приключва с акт подписан от органите за вътрешнобанков контрол.
В случаи на констатиране на нарушения на нормативни актове или нанесени щети на банката органите съставят констативен акт. Той задължително съдържа препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения и подобряване дейността на банката"
Констативните актове задължително се предоставят на засегнатите лица. които в 7-дневен срок имат право да дадат писмени обяснения, по които органите за вътрешнобанков контрол дават заключения - чл. 15, ал. 7 от Наредба №10. Констативните актове се предоставят и на компетентните органи на банката за предприемане на съответни мерки за въздействие. Тези актове нямат силата на акт за начет и не пораждат присъщите за тях правни последици. При констатиране на данни за извършено престъпление контролните органи следва да уведомят и прокуратурата. Ако проверката не установи нарушения, контролните органи съставят констативна записка.
III. КОНТРОЛНИ И САНКЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ НА БНБ.
Органите на банковия надзор от БНБ разполагат с редица санкционни правомощия.
А. Основания за налагане: чл. 65, ал.1: когато установи, че банката или нейни администратори или акционери с над 10 на сто от акциите с право на глас са извършили посочени нарушения:
1. нарушаване разпоредбите на закона, на нормативните и други актове и предписания на Централната банка;
2. нарушаване изискванията за доверителност;
3. сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката;
4. нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки;
5. извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение от Централната банка.
6. възпрепятстване упражняването на банков надзор;
7. застрашаване интересите на вложителите;
Б. Правомощия- чл. 65, ал.2:
1. да отправи писмено предупреждение до банката;
2. да свика общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите) за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;
3. да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки;
4. да наложи на банката по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране;
5. да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката, включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти;
6. да наложи административни наказания и имуществени санкции;
7. да задължи писмено банката да увеличи капитала си;
8. да забрани плащането на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал;
9. да назначи съветник на банката;
10. да назначи външен одитор на банката, който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания. Разходите по одита са за сметка на одитираната банка;
11. да разпореди писмено на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката;
12. да нареди писмено на акционер, притежаващ квалифицирано дялово участие в банката, да прехвърли притежаваните от него акции в срок до 30 дни; ако мярката не бъде изпълнена в срока, притежателят на акциите не може да упражнява правото на глас до тяхното прехвърляне."
13. да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност;
14. да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок;
15. да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори, ако такива не са били назначени преди издаването на този акт.
При анализа на надзорната компетентност на органите на БНБ в лицето на управление "Банков надзор" фигурата на квестора се използва за упражняване на надзорните правомощия на БНБ. Квестори се назначават от Централната банкав два случая:
а. когато се отстраняват от длъжност лицата оправомощени да управляват и представляват банката - чл. 65. ал. 2. т. 11 и т. 14 от ЗБ;
б. когато се отнеме лицензията за извършване на банкова дейност. В този случай с акта за отнемане на лицензията банка задължително назначава квестори - чл. 65, ал. 2, т. 15 от ЗБ.
Правната уредба на фигурата на квестора се съдържа в чл 68 до чл. 77 от ЗБ. От анализа на правната уредба се налага изводът, че квесторът има всички белези на държавен орган, упражняващ властнически правомощия. Последните са функционално продължение на надзорната компетентност на централната банка. Квесторският надзор е насочен към същите цели, към които и банковият надзор - защита на активите на банката, на нейните вложители и на стабилността на банковата система като цяло. Квесторът действа и в интерес на акционерите на банката, особено в случаите при отстраняване от длъжност на нейните управители - арг. от чл. 72, ал. З от ЗБ и чл. 75 от ЗБ. Квесторът задължително е физическо лице. което следва да отговаря на точно определени изисквания, изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 2 от ЗБ.
Органите за банков надзор могат да съставят и актове за констатираните нарушения, които подлежат на незабавно изпълнение или не могат да се обжалвабт пред съда - чл. 65, ал. 4 от ЗБ.
Съдът по искане на Централната банка вписва в Търговския регистър подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 65, ал. 2 и ги обнародва в "Държавен вестник".
За издаването на разрешения, документи, както и за извършването на административни услуги, произтичащи от упражняването на банковия надзор, банките и другите лица заплащат на Централната банка такси в размер и по ред, определени от управителния съвет на Централната банка.
IV. ВЪТРЕШНОБАНКОВ КОНТРОЛ.
Вътрешният банков контрол в търговските банки се организира като независима оценъчна дейност за законосъобразността на извършваните банкови сделки и свързаните с тях операции
Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансовите и счетоводните операции, извършвани от банките, както и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните лица при вземане на управленски решения -.срв. чл. 2 от Наредба №10 за вътрешния контрол в банките (ДВ, бр. 51 от 1993 г).
1. Органи за вътрешнобанков контрол
Банките създават специализирани органи за осъществяване на вътрешнобанков контрол. Това са щатни инспектори по вътрешния контрол.
Конкретните организационни структури на специализираните органи се определят от ръководните органи на банката и нейните вътрешни правила. Контролните органи имат широк кръг правомощия, очертани в чл. 6 и 7 от Наредба №10. Най-общо те проверяват и анализират извършваната от банката дейност.
2. Обекти за вътрешен контрол.
Обектите за контрол биват основни и специфични.
а) Според чл. 9, ал. 1 от Наредба №10 основните обекти на вътрешен контрол са:
= дали записаните счетоводни операции са реално осъществени;
= има ли счетоводно отразяване на всички действително извършени операции;
= счетоводното отражение на извършените операции съответства ли точно на техния финансов и стопански смисъл;
= спазени ли са законоустановените срокове за счетоводно отражение на извършените операции.
б) Въведени са и множество специфични обекти на вътрешен банков контрол. Това са изброените в чл. 11 - 14 от Наредба №10 обекти на вътрешния контрол за законосъобразност (напр. спазване на ограниченията, установени с лицензията), обекти за спазване на договорната, технологичната и трудова дисциплина, както и на отчетността.
V. БАНКОВ КОНТРОЛ ВЪРХУ ГОЛЕМИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ КРЕДИТИ.
1. Банковият надзор, осъществяван от БНБ върху предоставените от търговските банки големи кредити сe налага от високата концентрация на риск при предоставянето им на малко на брой, макар и големи длъжници. Обвързаността на банковия паричен ресурс с малко на брой кредитополучатели увеличава зависимостта й от тяхната платежоспособност. За да се избегне повишаването на риска при публичното кредитиране, осъществявано от търговските банки, те са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения им капитал - чл. 29, ал. 1 от ЗБ.
Експозицията към едно лице или свързани лица е определена" като сбор от балансовите активи( включват всички кредити и други вземания на банката отразени като балансови позиции, независимо от основанието им за възникване) и задбалансовите ангажименти (акредитиви, акцепти, авали, джиро по менителници, запис на заповед при реализацията на които ще възникне право на вземане в полза на банката) - чл. 29, ал. 2 от ЗБ.
Съгласно чл. 29, ал. З от ЗБ експозицията към едно лице или свързани лица се счита за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката.
Установени са следните законови ограничения относно размера на експозицията към едно лице и общия размер на всички големи експозиции. Последните не могат да надвишават 8 пъти собствения капитал на банката, а отделната експозиция не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал (чл. 29, ал. 5 и 6 от ЗБ). Ако се отпусне кредит с размер над 15% от собствения капитал на банката- се изисква пълно единодушие на съвета.
От това правило са допустими изключения, изчерпателно изброени в чл. 29, ал. 8 от ЗБ. В случаите, когато експозициите са напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банка, както и когато обезпечението е в ценни книжа, емитирани от правителства или централни банки, ограниченията относно размера на експозицията или общия размер на всички експозиции не се прилагат. В случая отпуснатия кредит ще е до размера на обезпечението.
Създадено е в чл. 15, ал. 1 от Наредба №7 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗБ за търговските банки, задължение в 10-дневен срок да уведомяват писмено централната банка относно вземане на решения за голяма експозиция. Това задължение е от публичноправен ред и е в интерес на акционерите на банката, както и на нейните вложители.
Обикновено установяването на лимити за големите кредити е в две направления:
- ограничения на експозицията към едно лице или икономически свързани лица;
- ограничения относно общия размер на отпуснатите големи кредити.
Всяка банка определя правила за кредитната си дейност, които предвиждат необходимата политика при възникване на общ риск за банката при необслужване на няколко неголеми експозиции. Тези правила се представят в “Банков надзор”. Към всяка банка се създава и кредитен комитет, който се явява вътрешен специализиран орган за наблюдение, оценка и класификация на съответните рискови експозиции.
2. Вътрешен кредит е този, отпускан на вътрешни за банката лица: членовете на управителните и контролните органи на банката, нейни служители, прокуристите и търговските пълномощници, акционерите, притежаващи повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите, както и юридически лица, в управлението на които участват тези лица.
И тук са установени ограничения, изразяващи се в лимитирания общ размер на предоставения кредит, който не може да надхвърля 10 на сто от собствения капитал на банката при обезпечени кредити и 3% при необезпечените кредити- чл. 47, ал. 6 от ЗБ. Размерът на необезпечените кредити не може да надхвърля 24 пъти брутното месечно възнаграждение на служител на банката.
За да се отпуснат такива кредити е необходимо единодушно решение на управителния орган и одобрение от ръководителя на специализираната служба – “Вътрешен контрол”.
Тези кредити не могат да бъдат предоставени при облагодетелствани условия в сравнение с трети лица. Събиране на такси, лихви, обезпечения са същите както и спрямо други лица.
Вътрешните правила на всяка банка, както и информация за дадени големи и вътрешни кредити се предоставят задължително на управление "Банков надзор" - чл. 17 от Наредба №7 за големите експозиции на банките.
Банките задължително установяват т. нар. брутна балансова експозиция към всеки отделен клиент като сума от всички отделни кредити. Размерът на всеки отделен кредит се определя към даден момент като сума от главницата, начислените лихви и другите дължими плащания по кредита.
Това сочи на засилен надзор осъществяван от Централната банка спрямо кредитната политика на търговките банки, която е най-пряко свързана с тяхната ликвидност и капиталова адекватност.

65 въпрос
ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ.

I. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ.
1. Правен режим. Законово определение за банка се съдържа в чл. 1, ал. 1 от ЗБ. „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск".
Банката е особен вид търговец, който извършва особен вид търговска дейност - банкова дейност, по занятие, като работи за своя сметка и на собствен риск. Банка може да бъде само юридическо лице, учредено в правната форма на акционерно дружество. Спрямо неговия режим се прилагат разпоредбите на ТЗ и на специалния ЗБ. Това юридическо лице следва да е получило и разрешение (лиценз) за извършване на банкова дейност от БНБ. В зависимост от вида на издадената лицензия банките са универсални, ограничени и специални.
Банката извършва банкова дейност, чиято правна форма са банковите сделки. Двете основни банкови сделки са влоговите и кредитните. Към влоговите и кредитните сделки се добавят операциите (сделките) по безкасовите плащания и клиринг на чековите сметки,- покупката на менителници и записи на заповед, гаранционните сделки, издаване и управление на банкови карти, предоставяне на банкови касетки и приемане, на ценности на депозит (депозитни сделки). Това са сделки, присъщи и позволени само на банка, като изключителни банкови сделки. За да бъде едно лице банка, то трябва да извършва заедно и едновременно както влогови, така и кредитни сделки. Законовата норма въздига съвместното им извършване в конститутивен признак.
II. УЧРЕДЯВАНЕ
Учредяване – етапи:
а) Търговските банки се учредяват като акционерно дружество по реда на ТЗ и ЗБ. Създава се устав, който трябва да съдържа освен данните, предвидени в ТЗ, и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката.Уставът не е същински нормативен акт, той важи само за конкретната банка, той е вътрешен акт. Приема се от Общото събрание на акционерите.
б) За да осъществява банкова дейност акционерното дружество трябва да получи разрешение от БНБ.Това разрешение се нарича лицензия. За получаване на лицензия се подава заявление и към него се прилагат:
1.уставът и другите учредителни актове;
2.документи,съдържащи данни за записания капитал и направените вноски;
3.план за деловата дейност на банката;
4.данни за лицата, записали 3 и над 3 на сто от капитала;
5. писмени данни за името и местоживеенето на лицата, записали пряко или косвено над 5 на сто от акциите с право на глас и др.сведения и документи,изисквани от БНБ.
В 6-месечен срок от подаване на заявлението управителният съвет на БНБ се произнася по лицензията.Преди да се произнесе Централната банката извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състояние на заявителя. Лицензията е индивидуален административен акт, който се издава в условията на оперативна самостоятелност.
Производството продължава с издаването на т.нар. междинна лицензия по чл. 14, ал. 2 от ЗБ, което представлява уведомление до заявителя, че окончателна лицензия ще му бъде издадена, ако в нов 6-месечен срок от уведомлението бъдат изпълнени условията по чл. 15 от ЗБ.
Ако в 6-месечния срок от получаване на "междинната лицензия" заявителят не представи изискваните документи, Централната банка отказва издаването на лицензия за извършване на банкова дейност. Други основания, вън от случаите по чл. 15 от ЗБ, в които Централната банка отказва издаването на лицензия, са когато: уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове; БНБ установи, че дейността, която заявителят възнамерява да извършва не осигурява необходимата му финансова стабилност; капиталът на банката и внесената част от него са под определения от Централната банка минимален размер; уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на активите.
В случай на отказ заявителят може отново да подаде молба, но това може да стане не по-рано от 6 месеца от влизане на акта за отказ в сила.Както отказът за издаване на лицензия, така и отнемането на такава не подлежат на обжалване.
Когато основанията по чл. 15 и 16 от ЗБ са налице управителят на БНБ по предложение на подуправителя, ръководител на управление "Банков надзор", издава лицензия за извършване на банкова дейност, която се вписва в специален регистър в Централната банка.
Видове лицензия:
1.Частична - когато се отнася само за част от сделките /в тази част винаги влизат влоговата и кредитната дейност/.Ако при дейността си банката излезе извън дадените и правомощия,това е основание за отнемане на лицензията.
2.Пълна - банката може да осъществява всички дейности,посочени в чл.1 от ЗБ.
3.Под условие, което се поставя от БНБ
в) съдебна регистрация.
Съдът ще регистрира банката като АД, след като му бъде представено" разрешението, издадено от Централната банка, като постанови вписването с този предмет на дейност, за който е издадено разрешението.
III УПРАВЛЕНИЕ
Банковите дружества могат да бъдат с едностепенна или двустепенна система на управление.
Управителните органи са колективни. Те определят стопанската политика на банковото дружество. Независимо от разпределението на функциите по управлението между отделните членове, те носят солидарна и неограничена отговорност за настъпилите вреди на банката. Членовете на съветите задължително дават гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание на акционерите. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ТЗ тази гаранция се определя от общото събрание да не бъде по-малко от тримесечното им брутно възнаграждение. Гаранцията може да се състои и в депозирани акции или облигации на дружеството. Тя се връща на лицата, след като бъдат освободени от отговорност от общото събрание.
Представителството на банковото дружество е императивно уредено в чл. 8 от ЗБ. То се представлява съвместно най-малко от две лица. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителство на един от тях, но биха могли да упълномощават трети лица за извършване само на отделни действия. Лицата, които представляват банката, се вписват в търговския регистър и решението за вписване се обнародва в "Държавен вестник".
Решенията на управителните органи за разлика от решенията на Общото събрание на акционерите не подлежат на съдебен контрол. За да бъдат валидни решенията на управителните органи, те трябва да бъдат взети при спазване на установените в устава изисквания за кворум и мнозинство.
Особености при двустепенната система. Управителният съвет на банковото дружество са набира от надзорния съвет, а не от общото събрание на акционерите. Съставът му не може да надвишава девет души. Конкретният му брой се определя в устава, минималният му състав трябва да бъде от двама души. за да бъде колективен орган. Няма пречка за член на управителния съвет да бъде избрано и юридическо лице, ако това е предвидено в устава. Надзорният съвет може да заменя членовете на управителния съвет по всяко време, респективно да ги вобождава. Не може да бъде член на управителен съвет лице, което е избрано за член на надзорен съвет - чл. 241, ал. З от ТЗ. Основното задължение на управителния съвет е да управлява и представлява банката. Следователно той може да извършва всякакви действия по управление освен тези, които са предоставени от закона и устава на друг орган.
Надзорен съвет. Общото събрание на банковото дружество избира и освобождава членовете на надзорния съвет и определя възнагражденията им. Той се състои от три до седем членове. Избира измежду членовете си председател и заместник-председател. Надзорният съвет не участва в управлението на банковото дружество. Той има точно определени от закона правомощия, а именно:
• да свиква ОС на акционерите на банката – чл. 223, ал.1 от ТЗ;
• да избира и освобождава членовете на управителния съвет и да определя тяхното възнаграждение - чл. 241, ал. 2 от ТЗ;
• да проверява годишния счетоводен отчет, доклада за дейността и предложението за разпределение на печалбата -чл. 250 от ТЗ.
По правило надзорният съвет може да представлява банката, само в отношенията й с управителния съвет. Той няма право да спира действията на управителния съвет или да му нарежда извършване на определени действия. Управителният съвет управлява на своя отговорност. Надзорния съвет може да осъществява предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на управителния съвет на банката. Особено ефективна мярка на контрол е възможността надзорният съвет да освободи отделни членове или да подмени целия управителен съвет.
Особености при едностепенната система на управление. В този случай управлението се осъществява от съвет на директорите, който се състои от три до девет души, избирани от общото съорание на акционерите. Съветът на директорите изоира между членовете си председател и заместник-председател. Управлението се възлага задължително на двама членове на съвета – изпълнителни членове (директори) - чл. 244, ал. 4 от ТЗ и чл. 8 от ЗБ. Те могат да бъдат сменяни по всяко време. Изпълнителните директори имат задължението да докладват на председателя на съвета обстоятелствата, които са от съществено значение за дружеството - чл. 244, ал. 5 от ТЗ.
IV. СОБСТВЕН КАПИТАЛ.
Всяка банка или банкова група, за да гарантира поверените от кредиторите и парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време.Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък 10 млн. лв. и от 12% от рисковите активи на банката.
Собственият капитал се нарича още капиталова база, която се формира от първичния капитал на банката и нейните допълнителни капиталови резерви, намален със сумите инвестирани в акции и др. дялови участия в дружествата, в които банката притежава блокираща квота, както и участия в други банки и небанкови финансови институции
Основното предназначение на собствения капитал е да гарантира интересите на кредиторите, както и да осигури ликвидност, достатъчна за изпълняване от страна на банката на паричните й задължения.
Първичният капитал се образува от сбора на внесения капитал, фонд "Резервен", други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата намален с нематериалните активи, загубата за текущата и от минали години, номинална стойност на обратно изкупените от банката собствени акции. Централният компонент на първичния капитал е внесеният от акционерите капитал.
За формирането на фонд "Резервен" банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25% от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.Този капиталов компонент има постоянен характер и се формира от средства, които принадлежат изцяло на банката. Предназначението на този компонент е покриване на текущи загуби.
Допълнителните капиталови резерви на търговската банка включват преди всичко сумата на печалбите от текущата дейност на банката, обложена с данъци, която подлежи на разпределение, резервите от преоценка на активите на банката и капиталовите резерви със специално предназначение.
Третият компонент на първичния капитал е факултативен (незадължителен) и банката го образува само ако има достатъчна печалба. Това са други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата.
Нормативно установените изисквания за минималния размер на основния капитал на търговската банка и за формиране на собствения капитал обслужват неговата гаранционно-обезпечителна функция по отношение на кредиторите на банката. При изпадане в неплатежоспособност собственият капитал на банката ще послужи за удовлетворяване вземанията на кредиторите.
V. РЕЗЕРВИ.
5. Задължителни минимални резерви на търговските банки
Задължителните минимални резерви (ЗМР) на търговските банки са средствата, които се държат в определен размер в Централната банка от банките. Увеличаването или намаляването на техния размер е непосредствено свързано с наличната парична маса в обръщение и с основния лихвен процент, определян от Централната банка. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗБНБ БНБ определя с наредба за задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях.
1. Определяне на задължителните минимални резерви
При определяне на размера на ЗМР наредбата въвежда следните икономически показатели (параметри), предвидени в чл. 2-10 от Наредба №21:
- депозитна база.
- процент на ЗМР:
- базисен период;
- период на поддържане:
- общ размер на резервите;
- размер на резервите, които банките поддържат при БНБ.
Депозитната база са всички привлечени средства на банката в левове и чуждестранна валута, без тези от местна банка.
Процентът на ЗМР е в размер на 11% от депозитната база на банката. Този процент ефиксиран само относно неговия минимален размер.
Базисен период е този, през който се наблюдава депозитната база на банката с оглед определяне на конкретния размер на ЗМР - чл. 6 от Наредба №21.
Период на поддържане е този, в който банката трябва да поддържа ЗМР. Началният и крайният момент на този период са точно установени в чл. 7 от Наредба №21.
Общият размер на ЗМР е размерът, който банката трябва да достигне в края на периода на поддържане. Той се установява като произведение между сумата от депозитните бази на банката през всички дни от базисния период и процента на ЗМР.
Размерът на ЗМР, който банката поддържа при БНБ, се изчислява като общия размер на ЗМР се извади сумата на касовите наличности на банката в левове през всички дни от базисния период умножена с коефициент 0,6 (чл. 9 от Наредба №21).
УС на БНБ може да вземе решение за плащане на лихва върху левовия компонент на ЗМР. По правило ЗМР не подлежат на олихвяване.
VI. ЛИКВИДНОСТ И KAПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ
Важно изискване за всяка банка е капиталовата адекватност.Това е съотношението между капитала на банката и нейните рискови активи/кредитите/.Тя трябва да поддържа капитала си в състояние,което й позволява да изпълни без забава паричните си задължения.В тази връзка е и ликвидността на банката.Тя изразява възможността на банката по всяко време да разполага с пари или бързо продаваеми активи, за да може да посрещне плащанията си.
66. ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

I. ВАЛУТЕН РЕЖИМ
Валутната дейност е част от финансовата дейност на държавата. За да осигури стабилност на националната си валута, държавата изгражда система от мерки, ограничения и забрани, които в законодателството и в практиката се означават с термина „валутен режим". В правната система няма самостоятелно обособен отрасъл, наречен валутно право. Всяка държава,въз основа на суверенитета си,може да установи специален правен режим относно сделки, имащи за предмет чужда валути или благородни метали. Негова основа са нормативните актове, които съставляват т.нар. „валутно законодателство": Валутен закон Въз основа на него са създадени много поднормативни актове–Наредба № 30 за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност,благородни метали и скъпоценни камъни, Наредба № 29 за условията и реда за представяне на отчетите и декларациите за задълженията на местни лица към чуждестранни лице и др. Закона за митниците и Закона за чуждестранните инвестиции.
За изясняване на същността на валутния режим следва да бъдат разгледани някои основни понятия от валутното законодателство.
II. МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА
Местни и чуждестранни лица. Сделките и действията, имащи за предмет валутни ценности и имущества под валутен контрол, се извършват между физически и юридически лица. Те се явяват или местни или чуждестранни лица с оглед на целите на валутния режим.
„Местно лице" е:
а) физическо лице с постоянно пребиваване в страната или с разрешено временно пребиваване в страната за срок над шест месеца;
б) юридическо лице със седалище в страната;
в) юридическо лице със седалище извън страната за дейността в страната чрез регистриран клон;
г) лице, което пребивава в чужбина по поръчение на българската държава или на български предприятия и организации, както и членовете на неговото семейство;
„Чуждестранно лице" е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията за местно лице, както и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, техният персонал и обслужващите ги чуждестранни граждани;
III. ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ
Валутни ценности са вещи или имущества, обявени от законодателя за валутна ценност. Те са или предмет на сделки между местни и чуждестранни лица, или преминават границата на РБ. Валутна ценност са: чуждестранни банкноти, монети и книжни пари, които са законно платежно средство в чужбина; чекове, менителници, записи на заповед, кредитни писма, платежни нареждания, преводи, акредитиви и други подобни, издадени в чуждестранна валута; чуждестранни ценни книжа (акции, облигации, купони от тях и др.); вземания на местни лица от чуждестранни лица; злато, сребро и платина в монети, слитъци в суров и преработен вид и скъпоценни камъни, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или за износ и внос извън обичайните размери; български банкноти, монети и ценни книжа, когато са предмет на износ и на внос; чекове, менителници, записи на заповед, платежни нареждания и други подобни, издадени в левове, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или на износ и внос.
Всички сделки, които пораждат, видоизменят или погасяват права и задължения, отнасящи се до валутни ценности, и всички действия с валутни ценности, засягани от ВЗ или актовете по прилагането му, могат да се извършват само с предварително разрешение на Министерство на финансите, освен когато със закон или с акт на Министерския съвет е разпоредено друго.Имуществата под валутен контрол не са валутни ценности по смисъла на ВЗ, но сделките и действията с тях са подчинени на установения от законодателството валутен режим. Те могат да се извършват единствено под контрола на съответния държавен орган, доколкото това е разрешено със самия закон. Така например, без разрешение на Министерството на финансите не могат да бъдат извършвани сделки и действия, с които: чуждестранни лица прехвърлят в собственост на местни лица или на други чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; местни лица прехвърлят в собственост на чуждестранни лица или други местни лица имущества, намиращи се в чужбина; местни лица прехвърлят в собственост на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната.
IV. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДЕЛКИТЕ С ВАЛУТНИ ЦЕННОСТИ

1. СДЕЛКИТЕ И ПЛАЩАНИЯТА МЕЖДУ МЕСТНИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА;

Регистрация в БНБ
Подлежат на регистрация в БНБ, преди тяхното извършване, сделките между местни и чуждестранни лица със:
1. ценни книжа на паричния пазар, емитирани от чуждестранни лица;
„Ценни книжа на паричния пазар" са облигациите и други финансови инструменти с първоначален падеж до 1 година включително;
2. ценни книжа на капиталовия пазар, емитирани от чуждестранни лица;
„Ценни книжа на капиталовия пазар" са акциите, облигациите и другите финансови инструменти с първоначален падеж над 1 година;
3. дялови участия в дружества, които са чуждестранни лица;
4. всички производни на инвестициите по т. 13.
5. предоставяне на финансови кредити между местни и чуждестранни лица;
„Търговски кредит" е всеки кредит, свързан с продажбата на стоки или с предоставянето на услуги;
„Финансов кредит" е предоставяне на парични средства със задължение за връщане, което не е търговски кредит;
6. откриване на влогови сметки на местни лица в банки чуждестранни лица;
7. даване на обезпечение от местно лице за обезпечаване на задължения между чуждестранни лица или на задължения на местни към чуждестранни лица.

Не е необходима регистрация, когато при по-горе изброените сделки са налице следните обстоятелства:
1. сделката води до пряка инвестиция;
„Пряка инвестиция" е:
а) създаване или придобиване на търговско предприятие;
б) придобиване в търговско дружество на права на съдружник с неограничена отговорност или на дялово участие, което дава право на над 20 на сто от броя на гласовете в общото събрание;
в) предоставяне на заем със срок не по-кратък от 5 години с цел пряка инвестиция по буква „а" и „б" или свързана със споразумение за участие в разпределяне на печалба;
г) допълнителна инвестиция към инвестицията по буква „а" или „б";
2. обектите на прехвърляне са допуснати до търговия на организиран пазар на ценни книжа в страната по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;
3. страна по сделката е инвестиционен посредник, получил разрешение за извършване дейност в чужбина по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Тези сделки се извършват без регистрация в БНБ, когато страна по тях е търговска банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност в чужбина по реда на Закона за банките, както и когато стойността на сделката е до 2000 лв. включително.

Извършване и отказ за извършване на регистрация
При подаване на заявление за извършване на регистрация заявителят представя данни, определени от БНБ.
БНБ може да отказва регистрация на сделките по чл. 4, ал. 1 и 2 с мотивитирано решение, когато установи, че:
1. заявителят не е представил данните по ал. 1 или е представил неверни данни;
2. заявителят е представил невярна декларация на органа или на институцията по чл. 7;
3. заявителят не е представил отчет или декларация в установените срокове по чл. 10 или е представил неверен отчет или декларация;
4. сделката, за която се иска регистрация, е забранена с нормативен акт.
Когато БНБ е отказала извършване на регистрация поради представяне на неверни данни по т. 1, 2 и 3 или поради забрана за извършване на сделката по т. 4, заявителят може да иска регистрация не по-рано от две години след отказа на БНБ.
При отказ за извършване на регистрация поради непредставяне на необходимите данните или на отчета и декларацията в установените от БНБ срокове регистрацията може да бъде извършена след тяхното представяне.

2. ПРЕЗГРАНИЧНИТЕ ПРЕВОДИ И ПЛАЩАНИЯ;
Преводи и плащания към чужбина
Преводи и плащания към чужбина могат да се извършват само чрез търговските банки след деклариране на основанието за превода.
Ако преводът на валута се извършва на основание на сделка, за която е предвидена регистрация търговската банка извършва превода или плащането след удостоверяване на извършената регистрация на сделката от БНБ.

3. СДЕЛКИТЕ С ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА ПО ЗАНЯТИЕ;
„Чуждестранна валута" е парична единица, която е законното платежно средство във всяка чужда държава, както и колективните валути;
„Извършване на сделки с чуждестранна валута по занятие" е:
а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или
б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра, или
в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица, включително чрез средствата за масово осведомяване;
Извършване на сделки като обменно бюро и финансова къща
Всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро, е длъжно да се регистрира в МФ в 14-дневен срок от започване на дейността. За извършване на сделки като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от БНБ.
„Обменно бюро" е търговец, които извършва по занятие сделки с валута в наличност;
„Финансова къща" е търговец, които извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин.

4. СДЕЛКИТЕ С БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ И СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ ПО ЗАНЯТИЕ, ТЕХНИЯ ИЗНОС, ВНОС И ПРЕРАБОТКАТА ИМ;
„Благородни метали" са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;
Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие
Лицата, които не са търговски банки и извършват добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, са длъжни да се регистрират в МФ в 14-дневен срок от започване на дейността.
При осъществяване на дейността си по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие търговските банки и лицата, които не са търговски банки са длъжни да спазват определени изисквания.
Внос и износ на благородни метали и скъпоценни камъни
Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и да изнасят благородни метали и скъпоценни камъни, като ги декларират пред митническите органи.
Вносът и износът на благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки са забранени.
Забраната не се отнася за БНБ и за търговските банки.
5. ИЗНОСА И ВНОСА НА ЛЕВОВЕ И ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА В НАЛИЧНОСТ;
„Чуждестранна валута в наличност" са банкноти и монети, които са законно платежно средство в чужда държава, както и издадените в чуждестранна валута технически чекове;
Износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност
Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност, като декларират пред митническите органи размера на внесените средства и вида на валутата, ако общата сума е над 5000 лв.
Местни физически лица могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност, както следва:
1. до 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - без деклариране, а от 5001 до 20 000 лв. - след деклариране на техния размер;
2. над 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след разрешение от БНБ.
Чуждестранни физически лица могат да изнасят левове и валута, както следва:
1. до 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - без деклариране, а от 5001 до 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - след деклариране на техния размер и основанието за придобиването им;
2. над 20 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута - свободно, след деклариране пред митническите органи, ако стойността на изнесената валута или левове не надвишава стойността на внесените и декларираните средства;
3. извън случаите по т. 1 и 2 след разрешение от БНБ.
Износът и вносът на левове и чуждестранна валута чрез пощенски пратки е забранен. Тази забрана не се отнася за БНБ и за търговските банки.
Курсове на чуждестранните валути към лева
БНБ котиpa ежедневно курсовете на определени от нея чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели. По предложение на МФ БНБ определя и курсове на валути по платежни споразумения.

V. ВАЛУТЕН КОНТРОЛ
1. Същност. По своята правна същност е специализиран вид административен контрол. Упражнява се от държавни органи, които са овластени от законодателя за управлението и регулирането на валутните процеси в страната. На валутен контрол подлежат всички сделки и действия, имащи за предмет валутни ценности, сключвани и изпълнявани или извършвани от местни лица или между местни и чуждестранни лица. Той има за цел да охранява установения в страната валутен режим от нормите на валутното законодателство.
2. Органи, които осъществяват контрол. Министерство на финансите упражнява цялостен валутен контрол в страната за опазване на държавния валутен фонд, за спазване на валутното законодателство, като и върху сделките и действията с валутни ценности на юридическите и физическите лица. Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазването на ВЗ.
С правомощия за упражняване на валутен контрол са упълномощени също така БНБ, митническите и данъчните органи към Министерство на финансите и пощенските служби.
3. Правомощия на органите по валутен контрол
Митническите органи следят за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни.
Данъчните органи проверяват дейността на лицата по чл. 3, ал. 1 и. чл. 13, ал. 1, като при осъществяване на проверките имат право:
1. на свободен достъп до служебните помещения на проверяваните лица;
2. да изискват документи, сведения и писмени обяснения;
3. да проверяват наличностите в левове и в чуждестранна валута, както и наличностите и качеството на благородните метали и скъпоценните камъни;
4. да извършват насрещни проверки при клиенти на проверяваните лица;
5. да използват помощта на вещи лица.
Органите на БНБ:
1. упражняват контрол върху търговските банки за спазване изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му;
2. упражняват контрол върху финансовите къщи за спазване на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
3. упражняват контрол за спазване на изискванията по чл. 4, чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3;
4. могат да проверяват верността на информацията, събирана по реда на чл. 7 и 10.
Лицата, извършващи дейност като финансови къщи, предоставят на БНБ отчети и доклади по форма, съдържание и срокове, определени от банката.
При извършване на проверки на място на лицата, осъществяващи дейност като финансови къщи, органите на БНБ разполагат с правомощията по чл. 64 от Закона за банките.
Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута по занятие без регистрация, съответно без разрешение, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на МФ и на БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място. При извършване на проверките проверяващите органи на МФ и на БНБ разполагат с правомощията по ал. 2 и по чл. 64 от Закона за банките.
Отговорност за верността на информацията по чл. 7 и 10, предоставена на БНБ, носи лицето, декларирало обстоятелствата или представило отчета.
Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията на чл. 11, ал. 4 и чл. 14, ал. 2.
Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие, в рамките на своите правомощия, на органите по чл. 15.
4. Мерки за въздействие
При установяване на нарушения на този закон и на нормативните актове по прилагането му:
1. министърът на финансите или оправомощено от него лице може:
а) да издава писмени указания за отстраняване на нарушенията в определен от него срок;
б) да налага забрана за осъществяване на дейността за срок една година на лицата по чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1;
в) да уведомява органите на прокуратурата при данни за извършено престъпление;
2. БНБ може:
а) да откаже извършване на регистрацията, предвидена в чл. 4, ал. 1 и 2, или издавано на разрешение по чл. 11, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 3;
б) да издаде писмено указание за отстраняване на нарушенията в определен от нея срок;
в) да отнема издаденото разрешение (лицензия) на лице, което осъществява дейност като финансова къща;
г) да уведомява органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление;
3. митническите органи отнемат в полза на държавата:
а) недекларираната чуждестранна валута и левове в наличност;
б) изнасяната чуждестранна валута и левове в наличност, без да е налице предвиденото в закона разрешение от БНБ;
в) недекларираните благородни метали и скъпоценни камъни;
4. пощенските служби уведомяват митническите органи за прилагане на предвидените в т. 3 мерки, когато установят нарушение на закона.


60 въпрос
МЕЖДУНАРОДНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ. СПОСОБИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ. ПРАВЕН РЕЖИМ НА СВОБОДНИТЕ БЕЗМИТНИ ЗОНИ

I. Причини за възникване на способите за двойното данъчно облагане
Произходът на международното двойно данъчно облагане се свързва с факта, че отделните държави по силата на суверенитета си определят пространственото действие на данъчните си закони така, че то да не се ограничава на територията на държавата приемаща закона. Възможно е да възникнат фактически предпоставки, конто да се обхванат от правните норми на данъчните законодателства на различни държави така, че всяка една от тях да може да претендира за събиране па данъчни задължения от един и същ правен субект на облагане за определен обект на облагане.
Международното двойно данъчно облагане възниква поради това, че един и същ субект на облагане е данъчно задължен в две различни държави. Държавите изграждат данъчните си системи, като подлагат на облагане, от една страна доходите или имуществата на физическите лица, които са техни граждани или имат постоянно местожителство или пребивават на тяхна територия, респективно тези на юридическото лице, чието седалище или място на управление се намира в тях независимо от това дали източникът на дохода или имуществото се намира на тази територия. Това е така нареченият принцип на универсално обхващане на имуществата или доходите на субекта на облагане, или на универсални претенции за данъчно облагане от страна на държавата по отношение на всички доходи и имущества на субекта на облагане. Физическите или юридическите лица биват определени чрез посочените белези като местни лица за съответната държава, като за тях възниква така нареченото неограничено данъчно задължение.
Възникването на данъчното задължение се свързва и чрез обекта на облагане, намиращ, се на територията на съответната държава. То се предвижда за лица, които не са местни за нея. Те стават субекти на данъчни задължения, защото получават доход в тази държава или притежават имущество. За тях важи така нареченото ограничено данъчно задължение, доколкото обектът на облагане е локализиран на територията на съответната държава. Във втория случай данъчното задължение възниква, защото местонахождението на източника на дохода или имуществото е на територията на съответната държава и по този начин данъчното правно отношение е свързано с нейния правопорядък. Това е така нареченият принцип на източника, произхода на дохода или местонахождението на имуществото, на териториално ограничаване на претенциите на съответната държава по облагане на съответния доход или имущество.
Прилагането едновременно на тези два принципа на данъчно облагане при изграждането на данъчните системи на отделните суверенни /държави неизбежно води до международно двойно данъчно облагане.
В данъчното право за разлика от международното частно право не се стига до прилагането на територията на една държана, на чужд данъчен закон. Ето защо при едновременното действие на два различни правопорядъка спрямо данъчните отношения с международен елемент се налага да се предвидят способи за съгласуване и разграничаване на личното и териториално действие на данъчните законодателства на отделните държави и така да се избегне възникналото двойно данъчно облагане.
II. Случаи, в които може да възникне МДДО:
Изхождайки от причините за възникване на международното двойно данъчно облагане и съдържанието на понятието, се посочват и случаите при които то може да възникне. Така в отношенията между две държави то ще се породи при:
а) колизията между облагане при източника в едната държава и универсално облагане в друга държава. = те изграждат системата на разпоредбите си на базата на разликата между облагането в държавата източник на дохода или имуществото и в държавата, в която лицето е неограничено данъчно отговорно - универсалното облагане.
б) колизията между универсалното облагане в две държави става популярно явление с международната размяна на специалисти и работници. Чуждестранни работници често запазват при временната си работа в чужбина въпреки присъствието си там, връзката с правопорядъка на собствената си държава, което води до определяно на лицето като местно за двете държави и по тази причина е неограничено данъчно задължено и в двете държави. За да се избегне двойното данъчно облагане в тези случаи се признава, че лицето е местно на едната държава. Едва тогава може да се приложи системата на разпоредбите на договора за избягване на двойното данъчно облагане с оглед на разграничаването на държавата източник на дохода и държава, за която лицето е местно.
в) колизията между облагането при източника в двете държави е странично явление, при което трета държава се свързва с държавата, за която лицето е местно.Така възниква двойно облагане на базата на два източника.
Отграничаването на местния данъчен правопорядък от чуждия налага съгласуване на нормите на насрещните данъчни законодателства чрез разпоредби на вътрешното право или чрез международни договори на съответните държави, за да се разграничат правомощията им по събирането на данъци.
III. Понятие за МДДО
1.Юридически смисъл. При определянето на понятието се изхожда от факта, че за да възникне международно двойно данъчно облагане, е необходимо да е налице конкуренция на два насрещни данъчни правопорядъка. Отделните юридически предпоставки, за да възникне МДДО, са:
а) идентичност на субекта на облагане - връзката на данъчното облагане с едно и също физическо или юридическо лице, пасивен субект в конкретно данъчно - правно отношение; Идентичността на данъчния субект се изразява чрез обстоятелството, че и в двете държави едно и също лице е платец на данъчни задължения. При това като такъв може да бъде призната и всяка социална даденост, която е определена от законодателя като субект на данъчни задължения. Без значе