|
|
| Тема |
 Моля за съвет-трудово право!!! |
|
| Автор | Mima (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.03.01 12:08 |
|
|
|
Моля, помогнете ми да принудя този, който дължи да си плати!
Един добър човек, който цял живот се е трудил при един работодател накрая е "сритан" от зализаното и нагло директорче в "Мерцедес", защото е БЕДЕН!!!
Става въпрос за трудов спор - иска се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ ведно с лихвите от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът в началото оспорва изцяло иска, защото работникът не бил поискал да бъде пенсиониран, а работодателя нямал бил задължение да следи придобил ли е право на пенсия или не!?
В последствие ответникът променя становището си и признава, че дължи обезщетението, но не бил дължал лихви и разноски пак поради горепосоченото основание. Той моли съда да бъдат допуснати до разпит свидетелите посочени от ищеца /т.е. тези, които той твърди, че е питал дали има право на пенсия/ за да се установи питал ли е наистина.Ищецът съответно възразява срещу искането, тъй като според него обстоятелството дали е питал или не, няма отношение към спора. Искането все пак е уважено и делото съответно отложено отново.
На следващото заседание е представено писмено становище на ответника, в което той отново твърди, че не дължи лихви тъй като това че работникът е питал има ли право на пенсия е забележете недоказуемо т.е. обратното е вярно. Заедно с писменото становище обаче има и молба за отлагане поради ангажираността на адвоката на ответника!? Делото е отново отложено!
Съгласно КТ и съдебната практика обезщетението се дължи независимо от това дали работникът е поискал пенсиониране. Това, че се дължи не се оспорва и от ответника. Обезщетението е дължимо от датата на прекратяване на трудовия договор, а не от момента на поискването му, съответно лихвата се дължи от същата дата, а разноските се дължат ако ищеца спечели делото.
Помогнете ми моля ви! Аз ли греша за лихвите или просто се печели време от ответника може би с надеждата ищеца да се изплаши ,че и толкова няма да получи и да се откаже от делото? Трябва ли изобщо ищеца да доказва нещо в случая? Поправете ме ако греша, но не е ли твърде прост казуса за да се продължава безкрайно и отлага неговото решаване?
Бих била безкрайно благодарна, ако можете да ми помогнете със съвет или да ми посочите подходяща съдебна практика!
| |
| |
| 
|
|
