|
|
| Тема |
 Кризисен PR |
|
| Автор | Karlo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.06.03 16:32 |
|
|
|
Кризата може да се превърне в плюс за компанията
Макар и значително по-рядко, налице са и примери за адекватна реакция на специалистите, които успяват да превърнат проблемни ситуации с потенциал да прераснат в медииен скандал, в позитивна за компанията публична активност. На 31 август 2001 г. в различни клонове на Банка ДСК започват да звънят граждани и да разпитват за повече информация относно обещаваните от банката безлихвени кредити. Бързо става ясно, че "обещанието", за което говорят клиентите, е публикувано на "официалния" сайт на банката на адрес www.dskbank.com. Проверката показва, че страницата имитира официален сайт на финансовата институция. Наред с подробна информация за банката и предлаганите от нея продукти и услуги, в сайта се описват и "условията" за получаване на кредити, които ще се "отпускат" след 3 септември. Не е трудно поне в най-общи линии да се очертаят последствията от подобна ситуация. От една страна, се създава потенциална опасност да бъде уронен имиджът на финансовата институция, което ще доведе до загуба на доверие от страна на клиентите й. Кредитната институция сезира всички компетентни органи за случая и започва свое вътрешно разследване. В кратък срок е съставено официално становище на банката, в което се съобщава и адресът на истинския сайт на Банка ДСК - www.dskbank.bg, който предстои да бъде открит съвсем скоро. Съобщението е разпратено до всички средства за масова информация в края на деня на 31 август. Всички големи електронни медии обръщат внимание на темата, която става повод за над 15 публикации в централната преса.
През цялото това време следваната стратегия е да се осигури възможно най-голяма публичност на позицията на банката и на действителния адрес на официалния й сайт. По този начин генерираният от "ментето" медиен интерес се фокусира и върху оригиналната интернет страница на институцията, а адекватната и навременна реакция показва коректните отношения на банката към клиентите.
Казват, че лошата новина била като развалената риба - с времето не ставала по-добра. И колкото по-бързо решиш какво да правиш с нея, толкова по-добре. В повечето случаи е нелепо да се мисли, че лошата новина ще остане вътре в компанията завинаги или поне толкова дълго, че да бъде забравена. В такъв случай, когато част от нея стане публична, информацията се приема за укривана, което автоматично придава на разнообразните й слухови мутации нужният елемент на достоверност. Следователно, когато кризата е реален факт, най-малкото неразумно е да се вярва, че тя няма да доведе до съответните последствия. Проблемът си остава проблем, независимо дали е подложен на вътрешнофирмена и публична артикулация и като такъв води до други проблеми. Отричането му няма нищо общо с решението му. Напротив - решението на кризата започва именно с признаването на факта, че съществува.
| |
| |
| 
|
|
