Случайно погледнах веднъж един рекламен щит (билборд, по нашему) - стои там една такава знатна мома, и си личи че много и е кеф на тая дама. Не една лента, навярно, е отишла на боклука за да хванат такъв един момент. А на нея, най-вероятно, съвсем и е омръзнало да го изобразява тоя "кеф". Понеже не стои на някакъв тропически остров, да му ебеш майката, а в някаква картонена кухня, измислена от някой шибан високопоставен дизайнер, за което са му напълнили шапката с кинти, макар и да се е налагало да прерисува скиците по педесе пъти най-малко. И фотографът и той, най-вероятно, се е видял в чудо - та нали путката си е путка, какво да я правиш. Пълзял е, сигурно, приклякал и жестикулирал. Даже като разбрал най-накрая, че еби му майката, май че тоя път се получи както трябва, и ето го него, същия тоя шибан "кеф", все едно продължил, псувайки наум, за да видят поръчителите - работи човека, ненапразно са го избрали точно него. А в ъгъла е седял някакъв там креативен директор от някакво еби му майката колко прочута международна рекламна агенция, и треперел и си мислел, че ама че шибан боклук съм сътворил, и когато поръчителя ги види същите тия снимки, и той ей това същото ще си помисли. И ще го изритат, него, неразбрания гений, от агенцията, и сбогом бяла заплата. Пак с шибана външна реклама на строителни борси ще се наложи да се занимава. Треперел той, и точно затова искал още и още варианти да снимат, момата и така, и онака, и майката си трака, с две думи. А редом с него говорел по телефона продуцента, дето го бил спечелил тоя проект, не заради това, че офертата му била най-ниска, а защото детето му ходи в една и съща детска градина с детето на продуцента на рекламната агенция. Онзи затова и му дал проекта, понеже знаел до стотна размера на комисионната му. Продуцентът плямпал по телефона вече за следващия проект и на него вече всичко му било през кура. Макар че по време на подготвителната фаза тия шибани поръчители и онзи идиот креативния директор успели доста кръвчица да изсмучат - ту скиците им прерисувай, ту хиляда путки им намери, да имало от какво да избират, и т.н. и т.н. Обаче това е то, всичко се образува май, и десетина бона са погребани на сметката му във всички случаи, плюс нормалните 10% от печалбата.
Хубаво стана как успя да размотае поръчителя. Поръчителят, мениджър по рекламата, междувпрочем, вече някъде около час сладко спял, понеже му било скучно да седи на пластмасовия стол в прашния павилион и да зяпа как тази шибана мома се гъне и криви. На него въобще всичко му било през кура - не той, не великото рекламно агентство в негово лице било подписало проекта, а неговия педерас-началник. На него и щяло да му се наложи да отговаря пред собствениците. И така, спял си той и сънувал сън, как той е още малък и върви по селската ливада. И наоколо се носи аромат на свежеокосено сено, струпано на големи купи, а на ливадата пасат крави. И ето, приближава се той към малко теленце, а то мирише на мляко, и има толкова дълги ресници, че направо не ти се вярва. Поглежда го теленцето и му казва: "Димитров, ставайте, таксито ви пристигна - приключихме вече".