Два още не съвсем развити зародиша разговарят в корема на бременна жена.
Единият от тях е вярващ (В), а другият - невярващ (Н).

Н: Вярваш ли, че съществува живот след раждането?
В: Да, разбира се. На всички е известно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук едиствено за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни чака после.
Н: Ама че глупост! За никакъв живот след раждането не може да става дума! Ти можеш ли да си представиш как би изглеждал такъв един живот?
В: Не са ми известни всички детайли, но вярвам, че там ще има много светлина, и че може би ще ходим сами и ще се храним през собствените си усти.
Н: Глупости на търкалета! Да ходиш сам и да се храниш със собствената си уста е не-въз-мож-но! Та това е направо смешно! Та нали си имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, ето какво ще ти кажа: невъзможно е да съществува живот след раждането, защото живота ни, а и нашата пъпна връв са и без това достатъчно кратки.
В: Сигурен съм, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Лесно е да си го представиш.
Н: Но нали оттам никога никой не се е връщал! Животът просто свършва с раждането. И въобще, живота - това е просто едно голямо страдание в тъмнината.
В: Не, не и не! Аз не знам точно как би изглеждал нашият живот след раждането, но съм уверен, че във всеки случай там ще видим Мама и тя ще се погрижи за нас.
Н: Мама? Ти вярваш в Мама? И къде се намира тя, според теб?
В: Тя е навсякъде около нас, ние сме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.
Н: Пълни глупости! Аз не съм виждал никаква Мама, и затова е очевидно, че тя просто не съществува!
В: Не мога да се съглася с теб. Та нали понякога, когато всичко наоколо е затихнало, можем да чуем как тя пее, и да почувстваме как тя гали нашия свят. Аз твърдо вярвам, че истинският живот започва след раждането. А ти?