Малкото китайско божество клати глава неуморно. Черни немити кичури, разхвърляни по възглавницата.
Голото момиче диша тежко, с някакво противо пиянско свистене. На Васко му е жал за нея. На Митака - не.
- Тя свърши ли? - попита Митака Васката
- Ами, горе-долу! - отговори онзи.
- Резултата, резултата покажи!
- Ето! - посочи Васко към чаршафа.
Митака се наведе и започна внимателно да изучава чаршафа. А после фрасна Васко с юмрук в окото.
- За какво? - проплака Васил.
- Затова! - каза Митака и му натресе още един по физиономията, - Ти какво бе, боклук, за какво си ми ги нарисувал тия човечета? Целия чаршаф си ми изпоцапал с тях! За това ли ти беше поверена Музата? Тъпанар!
Митака замахна да закарфичи Васката окончателно.
- Митак! Ама какво ти става бе брато! Аз да не съм някой посредствен бездарник? Нали ти сам ми каза: отпусни се и твори! Ето на - творих! А това за разните му там човечета - не съм в час, брато! Честна дума.
Девойката въздъхна страстно. Митака още веднъж се наведе към човечетата.
- Да-а-а... От такива тъпанари като теб шедьоври явно няма да се пръкнат. И най-важното - нарисувал си някакъв пълен боклук. Танцуващи човечета - ще ме утрепеш. Доктор Уотсън от Разград.
Митака тежко въздъхна и тъжно погледна към неоправдалата доверието Муза.
- А на теб как ти викат?
Момичето се усмихна и отговори:
- Терпсихора.