- Слуховете за израждането на мъжете като вид са силно преувеличени, - заяви веднъж Лили, - От всеки десет винаги можеш да избереш поне трима. Ххе-хе-хе.
Не знам защо, но бях се влюбил точно в тази и фраза. И това "Ххе-хе-хе" като за капак. Така се смееше тя. А оосвен това имаше червени устни и мънички стърчащи кучешки зъбчета. Някак своеобразно си слагаше червилото, като че не е боя върху устните, ами все едно момиченце, преяло с малини. Изобщо - красота накуп с вампирски зъбчета.
Когато се запознахме бяхме наистина трима. Лежахме на плажа, на пясъка. Аз, Юри и Жоро. Жоро току що се беше уволнил от армията, а аз и Юри се канехме да влизаме там. Юри и Жоро вече пафкаха по една кутия на ден, аз тъкмо започвах. Точно тогава започвах. Помня, лежим на пясъка, мокри, току-що излезли от водата и аз пуша цигара, за втори или трети път през живота си. Точно в този момент отнякъде се появи Лили.
На мен от цигарите главата ми се беше позамътила, и слънцето и то напичаше безмилостно, накратко - пребивавах в леко зашеметено състояние, и в тая мъгла отнякъде се образува това момиче с червени устни и с кучешки зъбчета от двете страни.
- Разплули сте се, - заяви момичето, - Идвайте да се къпем, хайде.
И това при положение, че я виждам за пръв път в живота си. Гледай ти, викам си, каква е настъпателна, но е красива, струва си да се изкъпеш с нея.
- Ти ходи, Лили, - отвърна и Жоро, - Ние тъкмо излизаме от водата.
Оказа се, че Юри и Жоро вече я познават, само аз - както винаги, последен на опашката.
- А, аз ще взема пак да се топна, - заявих тогава.
Така и се запознахме.

***

- И защо, мислиш, излизам с теб по-често отколкото с другите? - реши веднъж да ме осветли Лили, - Защото с теб човек може да поговори.
Аз си замълчах. През повечето време, разбира се, говореше тя, а аз, почти винаги когато бях с нея, мълчах. Затова с мен беше напълно възможно да се поговори.
- Разбира се, Жоро също го обичам, - тя побърза да ме успокои, - И Юри също. Жоро е такъв един - мачо, красавец, с космати гърди, татуировки. Обичам, когато гърдите са космати, - тя пъхна ръка под тениската ми и поглади гладките ми гърди, - Само дето в неговото бунгало... кревата му скърца ужасно. И през цялото време вони. На коноп и спирт вони. Ако беше през зимата, и Жоро ходеше с чорапи, вероятно щеше да вони и на чорапи. Добре, че е още лято и Жорето ходи бос, - Лили се намръщи, - И книжки никакви не чете. На прозореца му прашасва "Баскервилското куче", навярно някой я е забравил там, но той не я чете. И магнитофон "Маяк" с ролка на "Дийп Пърпъл". И вони на спирт. С него чисти главата на магнитофона. Де-ка-денс! - изплю тя изведнъж патетично, - А Юри също си го бива, но е един такъв, правилен, ххе-хехе! - Лили зарови лице в рамото ми, - прави се, че не знае че се срещам също с теб и Жоро. Веднъж в дискотеката танцувах с един младеж, а после Юри тръгна да го бие с дъска от оградата. Ужасен ревнивец. А за вас се прави, че не знае. Абе с две думи, с теб ми е най-добре, - обобщи тя, - Понеже аз съм едно възвишено и одухотворено момиче, и, макар и също да не чета книжки, но ей-така от пръв поглед не можеш да го отгатнеш това, ххе-хехе! Ето, погледни ме, погледни! - тя изтича на три крачки от мен, пъхна ръце зад ушите си и повдигна косата, - Оригинална съм, не е ли истина? Бохемна и породиста. Виждаш ли какви кучешки зъби имам? - Лили повдигна горната си устна и посочи с пръсти знаменитите си кучешки зъбки, - А краката? - тук тя изобрази нещо неприлично: разкрачи се леко, разтвори бедра, дръпна полата си нагоре и леко приклекна, все едно се канеше да се изпишка права.
- Краката ти си ги бива, - най-накрая реших да поддържам разговора и аз.
- Глупачето ми. Кра-аката-а си-и ги-и би-ива-а, - подразни ме тя, - Нямат косми, ето това! Не ми растат косми по краката. Изобщо. Разбираш ли? Знаеш ли кой е главният признак за бохемност и породистост? Остри кучешки зъби и отсъствие на косми по краката, ххе-хехе! - тя отново подскочи до мен, хвана ме под ръка и закрачи целомъдрено, все едно не беше заставала току-що в неприлична поза насред улицата, - И затова, към мен е нужен особен подход, - тя пак зарови лице в рамото ми, - Едната гола любов не е достатъчна... Мъжете сте такива влюбчиви, - заяви тя изведнъж, рязко променяйки вектора на разговора, - Обърне ви човек малко внимание и веднага предлагате женитба...
- Аз не съм ти предлагал, - побързах да отвърна аз.
- Не си, - кимна тя с готовност, - Но си го мислиш! Мислиш си го! - тя повдигна ппоказалец нагоре, - И Юри също, и Жоро. Всички сте влюбени в мен. И аз ви обичам и тримата, но... за съжаление, с никой от вас нищо няма да се получи, - въздъхна Лили.
- Защо? - зададох предсказуемия въпрос аз.
- Та нали вече половин час ти обяснявам защо! - тя ме погледна укорително, - Въртях се тука пред тебе, краката си показвах. Породата ми е такава, не разбираш ли? Е, как да ти го обясня? Ето ти, например, си симпатичен младеж, умничък... Жоро е също такъв... звяр... Юри. Но! Таланти нямате никакви, между нас казано. Не се обиждай, но... Та нали и аз никакви таланти нямам. Ума ми хич го няма. Тъпичка съм, с две думи. Освен краката и кучешките зъби - нищо. И какво да правя с тоя багаж, а? - тя разпери ръце, - Такава съм си, никаква. А вие и тримата сте влюбени в мен! И за какво? Ами затова, защото съм една такава хубавичка, русичка, глупавичка, зъбатичка, с гладички крачета, ххе-хехе! А представи си, че се омъжа за някой от вас, тогава какво? Жоро, например, след половин година ще ми избие кучешките зъби, няма нужда да ходиш при ясновидка за да ги предвидиш тия неща. Ти, може би, ще изтраеш малко по-дълго, и все пак ще избягаш накрая при друга. А Юри ще ме зареже. И всичко е затова, защото нямам никакви таланти... пеперудка съм, еднодневка. А вие не сте способни да го оцените това... Аз съм муза! Ето това съм! - провъзгласи тя, - Защо така се смръщи?
- Нищичко не разбрах, - признах си аз.
- Не разбра? - Лили усърдно избърса нос с обратната страна на ръката си, обмисляйки нещо, - Ето например Лили Марлен! - заяви тя след паузата, - Нищо и никаква женица, а славата и - за вечни времена! Е, разбира се, аз не съм еврейка, но... Или пък онази, как беше, Шагане, ти моя, Шагане... Исидора Дънкан! Не, не става, тя май се задуши с някакъв шал. Но, няма значение... Главното е, че редом с тях е имало мъже, които са ги обичали единствено за... Аз, всъщност, не знам за какво са ги обичали, но, вероятно, като мен - за кучешките зъбчета, краката и... искреността на чувствата. Както ме обичате мен, вие тримата с Юри и Жоро. Но ето къде е голямата разлика - нито ти, нито Юри, нито Жоро, не можете да го изразите това, както са го направили онези, дето са обичали Лили Марлен или онази Исидора, разбираш ли? А без това аз съм нищо, разбираш ли? А искам да съм някоя, разбираш ли? Аз, между впрочем, съм също Лили. Половината от работата е свършена.

***

После постъпих в университета и заминах за столицата. Завърших, устроих се в една банка. Търгувах с облигации от вътрешния държавен заем. До самия край, когато всичко се разпадна.
Юри се появи още преди края. С тетрадка в ръка.
- Ще поживея при теб известно време, - навлече се той.
Както се оказа, докато аз съм учил-търгувал, Юри завършил авиационното училище и станал летец. По-скоро пилот, на хеликоптер. А после решил да замине в някоя гореща точка, да спечели малко пари. Ето че пристигнал в столицата, на подготвителен курс за горещи точки. Все обикаляше вечер из стаята с тетрадка в ръка и твърдеше: "Хелоу. Май нейм ис Джордж".
А след още една седмица се появи и Жоро. С чувал коноп и пистолет Макаров.
- Времената сега са смутни, - поясни той, пъхайки пищова в гардероба, - Всичко може да се случи.
Така и преживяхме половин година. Аз работех до късно, Юри ходеше на курсове, Жоро се въргаляше из къщи, пушеше трева и ни готвеше вечеря. А вечер пушехме трева и играехме с Жоро на карти с моите пари. Юри не играеше карти, гнусеше се. Все обикаляше из стаите и повтаряше: "Хелоу. Май нейм ис Джордж". "Всъщност, май нейм ис Джордж", - казваше му често Жоро, - "А твоя нейм е Йорик".
А след половин година тревата свърши, и Юри замина за Югославия, а Жоро за морето. След месец ги видях и двамата по телевизора, в новините. Съобщиха, че в Югославия паднал някакъв въртолет. Свалили го с ракета или сам паднал. Повече съм склонен да вярвам на втората версия - някак си никога не можах да повярвам, че Юри е способен да управлява въртолет. Хеликоптера бил пълен с наблюдатели от ООН, които благополучно изгорели живи, а пилотите се спасили - успели навреме да изпълзят навън. Сред спасените беше и Юри - седеше в стол на колела и се усмихваше виновно от екрана, все едно извинявайки се, че не е изгорял и той самия. А Жоро го показаха в криминалната хроника - поради някаква причина се бил озовал посред бял ден в офиса на някакъв автосервиз с Макаров в ръка. Странна история. Дадоха му "петица"...

***

А след още един месец срещнах Лили. Не я познах, разбира се, тя самата ме хвана за ръката на улицата и ме замъкна в някакво кафе. Беше приятно да я видя отново, но нямаше за какво да си говорим. Разказах и, разбира се, за облигациите от вътрешнодържавния кредит, за Юри и Жоро и тяхната трагична съдба. И тя разправи туй-онуй за себе си.
Омъжена, казава, деца. Мъжът - банкер, салон ми купи, за красота. Виждам, казах, че е за красота. Изпилила си си кучешките зъбки. А напразно. Красиво беше. Тя се усмихна - спомни си, явно. А стихове, питам я, пише ли ти, този твоя банкер? Шагане, там, и всичко останало?
- Не пише, въздъхна Лили, - А ти не се подигравай, моля. Аз и сега вярвам в онова, дето го говорих. Не се получи... е, какво от това. Такава съм някаква муза... без късмет.
- Поетите са на изчезване, в днешно време, - успокоих я аз.
- Затова пък си направих силиконов бюст, - похвали се Лили, - Човек трябва да се развива, нали така, ххе-хехе! - тя подпря гърди с ръцете си, демонстрирайки ми ръкотворната им красота.
- Забелязах, - признах си аз, - Но ме беше срам да попитам отначало.
- Ти винаги си бил такъв един, стеснителен, - Лили ме погали по косата, - Кажи, а спомняше ли си понякога за мен?
- През цялото време те помнех, - казах, - Нито за минутка не съм те забравял. Когато живеехме тримата, с Жоро и Юри, само за теб си говорехме вечер.
- Наистина ли? - лицето и светна, - И Юри и Жоро си спомняха за мен?
- Разбира се, - казах, - Ами аз всъщност съм почти сигурен, че когато Юри го свалиха, той в последния момент само за теб си е мислел. И Жоро в пандиза само на спомени за теб мастурбира.
- Подиграваш се!?! - усмихна се Лили, - Когато свалили въртолета си мислел за мен?
- Да бе, - казах, - Той сам ми разправи. Летя надолу, вика, горя, а в глават ми само Лили. Да можеше, вика, още мъничко силикон да сложи в циците.
- Хххе-хе-хе! - Лили отметна глава назад, облегна се на стола и се засмя гръмко, - Де-ка-денс!