Много отдавна,
В незапомнени времена,
В процъфтяваща Япония...

Пет минути преди изгрева -
Твърде са различни
От пет минути през деня.

Отивам на работа,
Събуждайки петела.

Тръгвам. Още спят -
Децата ми. Прибирам се -
Вече спят.

Израстват, запомняйки
Лицето на майка си,
Гърба на баща си.

Писмо в пъстър плик
Отварям с надежда -
Сметка.

Закъсняваш.
Обядвайки бавно.
Тръгвайки рано.

"Работи!" -
От тези думи
Погледа угасва.

На работа мълчиш.
А най-вече -
У дома.

"От работа не се умира.
Е, само понякога" -
Твърди жена ми.

Защо така се влачи работният ден,
И така бързо летят
Годините?

На чие рамо да поплачеш?
Майката на децата ти?
Мама-сан от бара.

Странен народ сме -
не живеем в къщи,
а във влакове.

Далеч се показва
Светлината на дома
Притиска те умората.

Тате се прибира.
Радва се единствено
Кучето.

Пет почивни дни подред,
Без да бързам,
Слушам глупостите ти.

Нито дума в отговор.
Разбира ме?
Презира ме?

Ожених се:
Изрисувах с черно
Белият лист.

Още няма внуци.
Но има надежди, които децата
Не са оправдали.

Дядко!
Живей още дълго-дълго!
Погребенията са скъпи сега.

Дългът за къщата е изплатен
Следва -
Дългът за гробното място.

Заявление за напускане -
За пръв път видях
Усмивката на шефа.

За пръв път взе
Свободен ден.
И се обеси.

Забележка: В текста са използвани стихове-хайку, писани от японски бизнесмени.