гост Арнолд Шварценегер


Питаш ме защо не се лекувах - а помисли ли какво ме чака в болницата - тия доктори-убийци в бели престилки, безбожници-наркомани! В какво биха ме превърнали те с едничката си мисъл за дозата.

А ти можеш ли да ми обясниш защо стана лесбийка, м? Какво ти сторих, аз винаги съм мислел за теб. Грижех се за теб. Веднага разбрах от разказите ти, че тая курва Регина е намислила нещо и ето вие вече премятате крака една върху друга и наричате това "да бъдеш БИ" Какво БИ, по дяволите? Ти няма да бъдеш Би или ако бъдеш, то няма да е с мен! Помисли, лесбийке, поне веднъж в живота си помисли какво причиняваш на хората!

Арканзас, Арканзас, заминавай в Арканзас! Аз ще съм болен и вял с редки пристъпи и стъклен поглед - няма никога да се променя. Така че каво ми разправяш - Арканзас. Аз затлъстях, аз се потя, аз дълго не мога да свърша, защото нищичко не чувствам. За да не позная тъгата аз безжалостно ще изнасилвам цветенца.

Отговаряй! Отговаряй, кучко! Не искаш по човешки, лезбийке, не разбираш! Тогава ще поговоря с теб на езика на мафията - на тях всичко ще им разкажеш! Макар че какво са те в сравнение с лекарите - тези престъпници в бели престилки, наркотически психопати!

Цяла нощ ми се присънваха кошмари че ме карат да се подмивам и да ползвам презервативи.

А сега, собствено, на въпроса защо станах наркоман. Защото да се смяташ за наркоман е наркотик. Да притежаваш разширено съзнание (да си мислиш че го притежаваш, всъщност просто ти гъделичка някакви точки), да пишеш нещо си там, да пееш нещо си там или просто да лежиш в безсъзнателен ступор. Наркотично творчество. Наркотичното творчество на такива групи като "сайпръс хил" - това не е точно творчество, това е с какво са се наплюскали наобяд. Ще се натъпча и аз с нещо яко и ще напиша нещо такова, че всички ще изпопадат. Задължително.

- тези, които вземат по-слабичко ще почувстват респект в аспект съпричастност (и аз също взимам, само аз разбирам какво именно пише тоя, на останалите не им е дадено, ах как ме кефят тези негови кратки фрази, които никой не разбира);
- тези, които не употребяват ще стиснат устни - за нищо на света няма да кажат, че това са глупости, че не им е харесало, а тайничко ще завиждат на усещанията, на недостижимостта на автора. На смелостта му.

За смелост говоря преди всичко касаейки патетичните картини на загниващи наркомани. Пишещите такива книги, снимащите такива филми прекрасно знаят какво правят - пропагандират дрогата, омазвайки се в глазурата на обществения его-щоколад. И да говорим, че ето, видите ли, тук е описано как наркоманите се друсат, как те се влачат по помийните ями - това ще отврати зрителя/читателя. Бълвоч и демагогия. Всичко е точно така, само че наобратно. Дори и най-захлупения очилатко обезателно ще се натресе на мисълта "това трябва да е страхотно, щом хората са готови заради ТОВА да се подложат на такива мъки, само колко са смели, жестоки, готини... а аз се страхувам да се бода. А те не!" така се появява романтизацията на образа на наркомана, и младежта пада поголовно в капана.

А образът на наркомана е романтизиран - това е факт. Човечето, току що започнало да пуши трева, веднага започва да рисува навсякъде символа на марихуаната - листенцето коноп се върти ден и нощ пред очите му, той би го татуирал на зеницата си ако имаше такава възможност. За да продадеш диска си достатъчно е да сложиш на обложката добре познатия символ.

Отначало малко юношеска бунтарщина и после - здравей, зависимост. Така и аз станах наркоман и придобих ярка жизнена мотивация.

Така че сега нека тая Регина с големия кур (хаха!) да се жени за теб като един истински мъж - хахаха! А аз бях дотук! И няма да забравя как когато ме взимаха в наркологията ти ми говореше на "Ви". Защо сме на "Ви"? Та нали сме се ебали! Хахахаха! Разбирам - сексът с мен не сближава - ххахахах... Не разбирам как това дето правя може да се нарече секс, то така не прилича на онова по телевизора...

А ето я и истината - лесбийките и педерастите са хора, съществуващи в една плоскост. Картони. Понаблюдавай ги сама, тъпачке. За тях единственото, което знаят/умеят/гордеят се е че са лесбийки. Те правят сайтове, пеят и пишат за лесбийки и на лесбийки. Като болни се носят със своето лесбийство, навират го в лицето на всички, все едно призовавайки обществото на бой. А всъщност напомняйки на досадни бълхи. Наркоманите са също в постоянен сеанс със своята забележителност - имат сходна психология с половите извратеняци. При наркоманите е по-интровертна, но посланието е подобно.

Който защитава наркоманите бърборейки за права на човека нека сам да ходи да си получи отвертка във врата в някой подлез от превъзбуден 15-годишен иглонавт. И нека тогава майката на този либерал да осъжда "фашистките" ми възгледи, поправяйки в неделя ниската оградка и забърсвайки калта от снимката върху белия камък. Единственото, което ме спира да оплюя системата са притесненията на властите. Да се притесняват наркоманите е вече късно, но да се притесняват тези, които са на ръба - трябва. Който още не е загубил работата си, който още не е загубил всичкия си. Легализацията на дрогата - това е път към смъртта. Казвам това като (потенциален)наркоман. Ако легализират дори и простата трева, ще се тъпча непрекъснато с нея и ще ми се родят ненормални деца.

На кой ги приказвам тия? Ако писмото ми е много оплетено - писах го, изхождайки от следното: аз съм твоят приятел-наркоман избягал от наркологична клиника, а ти си гаджето ми, станала лесбийка докато съм се лекувал. Ясно? Какво ти е ясно?

Лайняни паразити в бели престилки! Казваха ми, че нямало наркомански хумор! Приятелят ми от детството Бордюра владееше до съвършенство този вид хумор. И само аз можех да оценя красотата на безмислените му фрази. Обаче не се смеех твърде. Защо? Ами защото Бордюра постоянно ми крънкаше пари за дрога и после не ги връщаше - ето ви го и хумора. Най-смешното е да разказват как някой се е предозирал - това е особена точка в кодекса на наркоманите, разказват го винаги образно, опулили очи показват кой как е стоял и кой как е лежал и кой как се е боцкал. Хумор ли - ето ви хумор. Наркоманският хумор, както и наркоманската музика сега пълзи нагоре, в мейнстрийма. И се появиха професионални наркомански хумористи. Аз например напълно съм постигнал същността на наркоманския хумор - трябва просто да пишеш пълни бесмислици:

приближава се риба-банан към косматия гъз на име "Жабо" и казва: "ГуууугиииииZZZZZZ!!!!"

Добре де. Да оставим опикаването на барикадите на лесбийките. Нека да си купят прибори и да пикаят прави, доказвайки че аз по рождение съм пълноценен (пикая прав), а на лесбийките им трябва допълнително маркучле и са непълноценни по рождение. Не могат да носят мъжки дрехи, а мъжете могат. Не могат дагоеба да си бръснат главите, а мъжете могат. Обличат мъжки дрехи, бръснат си главите и ходят все едно са се опикали през маркучлето.

Кой друг още не съм оплюл (разсеяност) а, най-добрите ми приятели до живот - еврейските програмисти. Те се учат в нашите университети и после отпрашват към Торонто и Онтарио. А нашият Гого Подвързвачев, който би могъл и той да влезе, го духа и работи на пазара като товарач. А родителите на Гого цял живот са плащали данъци, а двамата гогови дядовци лежат в суровата земя. А момичето на Гого ще работи като проститутка и пределът на мечтите и ще бъде Торонто, където живее Жорж Parmakoff, тъмнорус. Мен дамуебамайката не ме взимат в Онтарио, не ме искат, дамуебамайката...

Ционисти, имайте предвид, ако ме повалите, ще ме опиарите! Така че във ваш интерес е с мен всичко да е тип-топ. Някъде в началото на темата е написано как може човек да се свърже с мен в случай че някой поиска да купи острото ми и резонансно перо.

Който жали наркоманите е глупак. Те сами са си избрали смъртта. Вижте ме мен - жив съм. А вижте ги тях - мъртви. Хахахаха! И нека родителите на мъртвите наркомани да не плачат - никой друг освен тях не е виновен че децата им са станали наркомани. Ние всички сме се родили еднакви дечица без капка ум в главите. А че такива сте ги отгледали - ами ходете и се застреляйте! И нека и вашите родители (бабите & дядовци на наркоманите) нека също да се застрелят за това че са отгледали вас, които сте отгледали наркомани - лишеите на обществото. Прадядовците и прабабите нека да не ги закачаме за сега, те дори и да не са още мъртви скоро ще си умрат самички, нека не си слагаме грях на душата. Наркоманските родители - това са едни диверсанти, подлагащи бомба под основите на обществото.

"Кои сте вие и какво правите тук?" - крещях аз всеки ден на нарколозите. "Кърт Кобейн е мъртъв! И то от доста отдавна!" - ревяха ми те в отговор. Тези кръвопийци в бели престилки! Хомосексуалисти! Това е по-лошо от когато Бордюра падна от балкона на балкона на съседа отдолу, а ние слязохме на долния етаж и пребихме съседа за това че приятеля ни е паднал на балкона му.

Докторе, помагай, след като тя си тръгна ми са загуби ирекцията... О, простете, това е откъс от друго мое писмо... Но той е попаднал неслучайно тук. След този откъс развратените кучки от цял свят забележимо повяхнаха, те буквално затрепериха като желе. Аз спя на отворен прозорец.

Помоли двама турчина да ти направят сандвич и се успокой.

Ех, сега да имаше кокаин и хероин... (кръстосва крак върху крак)

Аз съм писател един път. Пиша в жанра екстремален хумор. Да кажем, направили са ми забележка че в текста съм прекалил с думата "наркотици", а аз тогава взимам и нарочно пиша: наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици наркотици на ви, на! Яжте! И ходя нервно напред-назад из стаята. Или лягам и си мисля: "....." абе некоя мисла там.

(в горния абзац думата "наркотици" е употребена толкова много пъти изключително за да добави обем на текста. Както, между другото, и този коментар - заб. авт.)

Нещо се отплеснах. Стаята, в която лежах...(отегчителна описателна част, показваща, че автора не шари твърде в описанията, изрязана от Да_Биг_Систа_Из_Уочин)

Тук не мога да не приведа следната своя умна мисъл: мейнстриймът (поп-културата) - това е мътен поток от бълвоч, от който трябва да се пазиш като от огън, за да не си развалиш вкуса, да не погубиш себе си за ъндърграунда. Веднага щом някой стил се превърне в мейнстрийм, там веднага се хвърлят маса бездарници в жаждата си да се налочат и истинският нарко-меломан и як иглонавт изведнъж няма повече работа там.

Ти знаеш, че не изглеждам като наркоман. Макар че винаги съм искал да приличам на Кърт Кобейн. Опитвах да се сгърчвам и да треперя. Но на външен вид аз за жалост съм бабанка от тези които в автобуса винаги ги викат да помагат при качване и сваляне на бебешки колички.

Тате, тате, бате, тоест прощавай, скъпа, гърл ю ноу ми ай лав ю. ай лав ю. ю ноу ми, ай лав ю, гърл. (тананикайки си битълс)

Винаги твой pistolero,
явертъ

P.S. Ако писмото не ти е харесало, сторило ти се е скучно и безинтересно, специално съм написал този постскриптум. В него ще ти разкажа за онова, без което не минава нито едно мое писмо - пръднята. Пръднята обезателно е смешна, така че слушай:

Бог ме е дарил с рядката способност - аз пърдя дори и от грозде. Ароматите са запомнящи се, ярки. Случва се - пръднеш пред дамата, гледаш я в очите и хихикаш - аз, такова, пръднах.

P.P.S. Поканената звезда Арнолд Шварценегер трагично загина в самото начало на текста и затова не е споменат. За бекинг-вокали и масовки са използвани хипофизни джуджета и инвалиди, контрастно подсилващи красотата на разказвача.

P.P.P.S. Вижте само какви филми стават култови: "Трейнспотинг", "Страх и отвращение в Лас Вегас", Тарантино и компания... просветва една и съща тема. Ръстът на количеството наркомани и тези които пробват - това е ръст на аудиторията, която радва културни деятели като мен. Аз самият ги спрях. Но да се плюнча на тази тема мога до смъртта си, когато ще умра с порцеланови зъби някъде по плажовете на Маями от слънчев удар. И това са прекрасни филми - в "Трейнспотинг" показват че спокойно можеш да се откажеш от хероина, а в "Лас Вегас" - че можеш десетилетия да се тъпчеш с ЛСД и при това да бъдеш преуспяващ адвокат и журналист. Ето и аз съм въплъщение на успеха (кхъм кхъм - някой се изкашля тактично, но разказвача продължава) така че няма нищо страшно! Побоцкал си се и после си ги отказал - голяма работа... в краен случай може да смениш дрогата с алкохол - от него не се умира, ако щеш пий от сутрин до вечер. Особено ни помага в тази насока и МТВ с пичовските си реклами и скейтбордни банди... интересно, дали мозъка ми ще се възстанови с времето?

P.P.P.P.S. Тая седмица взимам заплата - хихихих - заплатка и парички -хихихих... а жените правят аборти - хихихих - измъкват им децата от коремите със щипци - хихихих - аборти - хрустят детските черепчета - хихихих... а аз си имам заплатка и парички - хихихих... (държи се като омраз)

P.P.P.P.P.S. Защо написах това писмо? За да имаш какво да четеш докато се свиваш в болницата - разяждана отвътре от рак.

P.P.P.P.P.P.S. Ай уонт ту сий блъд он май дик! Само прочети какво писъмце ми прати кучката Регина докато лежах в наркологията, получих го и избягах:

Е, как е, младоженеца - все се лекуваме, а? Лекувай се, лекувай... да ти кажа че да не те излъже някой - ще видиш вече възлюблената си колкото си виждаш ушите! Хаха! Ей сегинка ще се оправим с това... скоро ще получиш писъмце, а в писъмцето ще пише: "прости ми, аз обикнах друг човек!" А ти какво си мислиш - докато се излежаваш по наркологиите момичето да подивява самичка тука, така ли? Отваряй торбата по-широко! Както се казва - МРЪДНИ ДА СЕДНА, БРАТО!

P.P.P.P.P.P.P.S. Не искам да те лъжа - позволи ми да се пошегувам! Гледам се и се питам - КАК СИ МЕ ТЪРПЯЛА?