Малка, кръгла масичка с тежък мраморен плот, останала на собственика на кафето в наследство от добрите социалистически времена. Както и да я връткаш, да подпъхваш сгънати салфетки под краката, все едно ще се клати. Напаст, а не маса. Боря се с нея повече от час, пия трето двойно еспресо, пуша, гледам през стъклото и никъде не ми се тръгва. В къщи няма никой, жена ми замина при родителите си, а да се шляя по улиците в такова мерзко време съвсем не ми се ще. Навън вали топъл летен дъжд. Точно срещу кафето се е простряла обширна, колкото половин улица, непроходима локва. При всяко "удачно" попадение на автомобил в локвата вълната изцяло покрива тротоара и пръските удрят голямото, от пода до тавана, стъкло на витрината на кафето. Получава се доста забавно ако точно в този момент отпред притичва някой минувач. Особено развлекателна е последващата реакция. Бжик. Пляс. По мимиката на лицето на минувача леко се отгатва - Мамицата вииии!!! Идиотиииии!!! А кои по-точно са идиотите, питам? Сам си си виновен, внимавай повече, по-съобразително действай, по-задълбочено. Потенциалните жертви бързат с прибежки по своите си работи, не подозирайки за провежданото от мен изследване. Резултатността на попаденията съставлява, примерно, десет процента от общия брой. Нелош резултат като се има предвид че действието се развива през уикенда. В наблюдението на чуждото нещастие винаги има нещо радостно и веселящо, в случай че теб нищо не те заплашва.

Продължавам да съзерцавам, пребивавайки в състояние на умиротворена безопасност. Настроение, напълно подходящо за раждането на някой епохален шедьовър на вселенска тематика.

"Понякога единственият начин да намериш радост в живота е предизвиквайки нещастието на ближния." Ама че драма.

Жалко, не съм го измислил аз. Не знам кой го е казал, пък и има ли значение. Важното е че е красиво. Чух тази сентенция от една от приятелките ми. Такъв и беше жизнения девиз. Рядък боклук беше тя, но секса с нея беше забележителен. Смята се, че мисълта за секс се появява в здравия мъжки организъм на всеки седемнадесет минути. Лъжа. По-често, докато не се успокои и не намери половинката си, а от този момент натам всеки седемнадесет минути. Но за секс не с нея, разбира се.

Секс-половинка. Аз търсих своята петнадесет години, по метода на пробите и грешките. Колко ли проби имаше...? Достатъчно много, че да забравя точното им количество. Странно, но въпреки законите на диалектиката, количеството хич и не искаше да преминава в качество. Точно обратното. Колкото повече проби, толкова повече грешки. С натрупания опит първоначалното деление на "красиви" и "не-красиви" започна да придобива по-детайлна структура. Подобните видове се обединяваха в родове, родовете в семейства, семействата в разреди, разредите в класове, класовете в типове и т.н. Всичко според както казва науката. Само дето ги обединяваше и отличаваше не сходството, а недостатъците. Но аз, въоръжен с упоритостта на неудачника, продължавах да търся единствената. Тази, с която ще е приятно да поговориш и да се събудиш до нея на сутринта. Всичко завършваше по един и същ начин. На петото-седмото съвместно събуждане поредната принцеса се връщаше в изходното си състояние. Или на мен не ми вървеше, или жабите бяха прекалено много, не знам.

Ухаа! Кеф! Още един го изплискаха. Зад стъклото, като в нямо кино, "мъжът в бяло", очукана жигула, безмълвна сцена. Чаплин, мамка му... Просто празник за душата, а не скучна вечер. За какво бях... а, за курвите... пардон, за жените. Курвите са малък подвид, за тях по-късно.

Началният период на класифициране на "красиви" и "не-красиви" и натрупването на сексуален опит силно напомняха на домашно порно. Лесно можех да бъда уловен на мини-пола със стройни крачета, чисто лице и умение правилно да поставяш ударението в "обади ми се". А ако съответната дама предпочиташе да носи и дълги мрежести чорапи до бедрата вместо чорапогащи с бримки, то тази особа получаваше предимство, и изобщо не ми пукаше за правилното ударение. Разбира се - чорапите и жартиерите - това си е нещо като фетишизъм, но какво да се прави - човещинка. Който не харесва жени в мрежести чорапи "нека пръв хвърли камък по мен". Още първата съобразителна порно-звезда се опита да ме ожени за себе си чрез принуда, иначе щяла да прекрати достъпа ми до тялото и. Така дойде разбирането, че за "любовта" трябва винаги да се плаща. "А като задължително, защо да плащаме по-скъпо отколкото е пазарната цена?" И тогава тръгнах по проститутки. По ПРОСТИТУТКИ, забележете, а не по курви. Каква е разликата ли? Разликата между проституките и курвите е като между балет "Арабеск" и художествения ансамбъл към селското читалище. Проститутка - това е професия, а курва е просто хоби или призвание. Курва се раждаш, проститутка ставаш. И още - проститутките ти излизат по-евтино. Кой беше казал забележителната мисъл: "Готов съм да изтърпя разврат или меркантилност поотделно, но съчетанието им е непоносимо"? Съгласен съм напълно с него.

Като завършек на изследванията ми, към класификацията по външен вид прибавих и разделение на курви, проститутки и останали - порядъчни. Порядъчните бяха такива по различни причини. Коя поради професионална непригодност, коя по идеологически причини, но мнозинството поради и двете. Професионалната непригодност раждаше идеологията.

Дъждът не престава. Покрай кафето се опита да се мушне двойка влюбени. Той нежно беше покрил дамата с полите на шлифера си. Шлифера беше дълъг почти до земята и я закриваше цялата, оставяйки незащитени само глезените на стройните и крака, обути в ярко-червени обувки. Те притичаха, наведени напред и не забелязаха засадата. Вълната ги покри през глава. Те не отреагираха и побързаха нататък, унесени в някакъв свой проблем. Отиват да се въргалят в чаршафите, навярно. Може би и аз трябва да се опитам да пласирам някъде тренираното си тяло? Нее-а. Нямам никакво желание да си мокря фасадата.

Сюжетът зад прозореца прие нов обрат. Прожекцията в съседното с кафето кино завърши и броя на актьорите се увеличи значително. Вида на попадналите в експеримента влюбени подтикна останалите подопитни да променят стратегията си. Сега те съобразяваха скоростта на преместването си с движението на транспорта, ускорявайки се и подскачайки. Също комично, но не колкото преди. Резултатността започна да пада. Безобразие, така да се каже. Експериментът беше спасен от шофьора на една маршрутка. Навлизайки в насрещното, той окъпа нищо неподозиращите подопитни откъм гърба. Юнак!!! Дръж така! "За всеки хитър гъз ще се намери по един кур с винт, а за всеки кур с винт по една путка с чупка". Ама че си и ти, и защо спря? Сега, получавайки поздравления от окъпаните, шофьора на маршрутката даде нагледно потвърждение на втората част от горната мисъл. Стават и грешки, какво да се прави.

Имаше такъв лъжлив път в моята изследователско-ебателска експедиция - класификация на "умни" и "глупави". Сгреших. Покайвам се. Сега съм твърдо убеден в едно - "Всички жени са глупави, и не защото са глупави, а защото са жени" - това е обединяващия ги признак. За всички мъже жените са плиткоумни. За всички жени мъжете са пръчове. Това субективно-женско мнение само потвърждава правилността на извода за глупостта. Наистина, понякога ми попадаха и умни блондинки, но това си е направо извращение, нещо като педерастия и за него няма да говоря.

Липсата на резултат също е резултат. Понижих критериите си към умствените способности на кандидатките. Стана по-лесно. В каря на краищата намерих каквото търсех. Симпатична, стройна, спокойна, разбираща, обичаща децата и дома, рядка жена. Която, не без удоволствие, отнесох към новия, още неизследван вид "съпруга". И се успокоих. Е, не съвсем де, но към експериментите встрани започнах да се отнасям като към развлечение, а не като към делото на живота ми. Естествено, съблюдавайки правилата на конспирацията.

Дъждът спря. Локвата постепенно изчезваше в отвора на уличната шахта. Тринадесет окъпани навярно е добър резултат, не знам. Нямам с какво да сравнявам. Разплатих се за кафетата и излязох на улицата. Приятен свеж въздух. Измити сгради. Лъчите на вечерното слънце докоснаха лицето ми, изглаждайки бръчиците в ъглите на очите. Пълно отпускане. "Та-ка-а-а-а... А дали да не мръдна към..."

Бжик. Хххх...ля-а-ас.

"Мамицата ти!!! Идиот!!!" - това съм вече аз, четиринадесети поред, псуващ отдалечаващия се москвич - "Кой ти даде шибаната книжка бе! Не гледаш ли къде караш? Урод!!!" От предишното умиротворение не остана и следа, не ми остана нищо друго освен да се прибирам в къщи.

Отваряйки вратата, хвърлих мокрото яке на окачалката. Там висеше шлифера на жена ми. Странно, беше мокър само отдолу.

-- Съкровище, в къщи ли си?
-- В банята съм, скъпи - от звука на мелодичния и, преливащ се глас започнах да се успокоявам.
-- Как са вашите?
-- Извинявай, скъпи, не чувам. Сега ще изляза.

Събличайки се по пътя, аз се хвърлих към спалнята. Изкъпана, миришеща приятно, любяща жена, спокоен, ласкав секс. Ето какво ми е нужно.

Върху застеленото легло са разхвърляни току-що съблечените и дрехи, най-отгоре лежат черни, мрежести чорапи. На пода стоят ярко-червените и обувки. Бжик. Ххх...ля-а-ас.
Мъничкият ми, с толкова труд отгледан свят отива на майната си.