Истребителят-прехващач МиГ-25 набираше височина. Редом с него, не изоставайки нито сантиметър, стремително се носеше корморанът Андрей. Въздушната струя прилепяше перата по главата му и изкарваше сълзи от очите, Андрей току примигваше, опитвайки се да се избави от събралите се сълзи, така пречещи му да се ориентира и да контролира ситуацията.

А имаше предостатъчно какво да се контролира. Андрей не се състезаваше със самолета заради едната забава. При излитането на железната птица дясната задкрилка прищипа крака на възлюблената му. Те двамата с Елизабет бяха решили да се попързалят по рулиращата за излитане бойна машина. Непростима безотговорност. Корморанката отначало крещеше с все сила, после се мяташе в истерия, а когато самолета се отдели от бетонната писта - покорно висна и, люшкайки се бясно в ураганните потоци, глухо се удряше с глава в дуралуминиевата обшивка на крилото.

Пилотът - майор и летец първи клас Ястребовски - недоумяващо поглеждаше косо през рамо. Скоро ще достигнат звуковата бариера, а проклетата птица като залепена съпровожда реактивната машина. Това не може да е истина. Майор Ястребовски тръсна глава, стараейки се да се избави от видението, но халюцинацията в образа на Андрей дори и не мислеше да изчезва. Панирайки се, летецът първи клас трескаво си припомняше събитията от последните три дни. Не, не беше пил! Ама наистина не беше лизвал! Разбира се, беше преспал у Мима (наложи се да излъже жена си за пореден път че има някакви нощни полети), но алкохол нямаше! Или имаше? Не! Нямаше! Не съм пил, оправдаваше се майор Ястребовски, все едно пред командира на полка. Абсолютно трезвен съм! И няма какво да се обяснява тука! Излиза, че работата май е сериозна. След полета - направо при психиатъра, без да се отбивам дори при Мима...

Междувременно Андрей, свиквайки вече с недостига на кислород и оглушително свистящия въздух, с немалко удивление забеляза инверсионната следа зад опашката си. Наистина, той не знаеше как точно се нарича това, но необяснимото явление си беше там, отзад. Нищо, помисли си храбрият корморан, важното е, че не пречи. Той често беше виждал такива същите бели следи зад големите, неистински птици. Щом те имат, защо и аз да нямам...

Намеренията му бяха прости. Трябва да изпревари металната птица, да я засече и да се постарае да попадне в турбината. Масата му трябва да е достатъчна, за да застави противната виеща купчина ламарина да замлъкне завинаги. Само Елизабет да остане жива. От разказите на патили другари Андрей знаеше, че хората управляващи тези неистински птици в подобни случаи винаги се панират, започват да дърпат насам-натам лоста за управление и, като правило, някои успяват да се освободят, а значи има надежда за спасението на любимата му птичка.

Майор Ястребовски навлезе в дълбок вираж, но Андрей се усети овреме и, използвайки преимуществото си във височина, събирайки крила - се понесе в захват с все по-нарастваща скорост. Лицето на пилота се покри със студена пот. Вече го побиваха нервни тръпки. Всеки би се разтреперал, поглеждайки в решителните, съсредоточени и зли, пълни с отмъщение очи на Андрей. Летецът първи клас Ястребовски щракаше копчетата, трескаво дърпаше лоста за управление, машината се носеше в немислими фигури от висшия пилотаж. В слушалките не спираше потока от псувни, който се лееше свободно от устата на иначе учтивия и добродушен ръководител на полетите. Андрей не изоставаше.

На голямата височина неговите пера бяха замръзнали и покрили със сребриста ледена коричка, и сега беше невъзможно да ги отличиш от металните плоскости на изтребителя. Пропускайки целта, Андрей се вряза във фара, оставяйки кърваво-червено петно върху стъклото. Сграбчвайки здраво с клюн някакво стърчащо желязо, той трескаво биеше по стъклото на пилотската кабина със замръзналите си крила. Заледените пера се чупеха и летяха на всички страни. Ситуацията се нажежаваше неимоверно.

Оглупелият от страх Ястребовски въртеше лупинги, осморки, обратни спирали, главозамайващи винтове, повръщайки неудържимо, пилотската кабина се покри отвътре с равномерен слой повърня, но Андрей не се предаваше. Плъзгайки се по обшивката, захващайки се ту с клюн, ту с крака за едва подаващите се издатинки той неудържимо се приближаваше към заветната турбина. Само да се добере на нужното разстояние, а после тя сама ще го засмуче. Той вече не мислеше за Елизабет. Схватката незабележимо се беше превърнала в чисто мъжко единоборство.

Междувременно, останалата с един крак Елизабет, подчинявайки се на законите на физиката, летеше премятайки се към земята. Откъснатият и прилежно защипан крак така и си остана между задкрилката и крилото.

Неочаквано всичко утихна. Двигателят заглъхна, вероятно прегрял от високите страсти и напрежение. Ястребовски взе единственото правилно решение в ситуацията и незабавно катапултира. Андрей се обърка. Птиците, както е известно, съобразяват доста по-зле от хората, но веднага щом над катапултиралия пилот се разтвори белия купол на парашута, Андрей светкавично избистри мислите си и се устреми като куршум към злодея, наранил възлюблената му.

Люлеещият се на въжетата Ястребовски беше напълно безпомощен и беззащитен. Андрей болезнено и садистично кълвеше парашутиста по лицето, главата, ръцете. В родната му стихия, при нормални скорости, предимството беше изцяло на негова страна. Капки кръв и парченца кожа пръскаха на всички страни. С последни сили, с подути и нищо невиждащи очи, човекът, майорът, летецът първи клас, някога образцов военен, командирът на звено, сграбчи най-после полуумния корморан за гърлото. Наложи му се да пусне въжетата - беше практически невъзможно да се отбранява от разярената птица и едновременно да управлява парашута - и въжетата се оплетоха.

По-нататък всичко се разви с ускорение девет запетая осем десети метра в секунда за секунда. Ето я и родната Земя...

Трактористът от земеделско стопанство "Авангард" Стойчо Исмаилов спря машината, слезе и побутна с калния си ботуш топлия, още дишащ летец стиснал в стоманената си хватка гръкляна на изстиващия корморан. Опитът да изтръгнат изтерзаната птица от ръката на летеца не се увенча с успех. Така и ги доставиха в болницата - вкопчени един в друг.

Майорът от запаса Ястребовски никога повече не летя. Постепенно се пропи, загуби апартамента си на комар, жена му го напусна и взе детето и солидна издръжка, ставите непрекъснато го боляха. Андрей беше отмъстен.