Бръмбарът живее в тревата. Всъщност, да си бръмбар не е много приятно. Ти си малък, вониш и си противен на големите човеци и животни. Харесват те единствено птиците, но ти си уверен, че този им интерес към теб е дълбоко неправилен. Най-общо казано, направо е ужасно да си бръмбар - ако не те изядат ще те стъпчат. А ако не те стъпчат или изядат, значи си срещнал друг бръмбар, точно такъв малък, вонящ и противен. Удоволствието от такава среща е също доста съмнително. Но, както вече казахме, бръмбарът живее в тревата. А това, ако се замислиш - притежава несъмнени преимущества, ако го сравним с други местообитания. Голям човек си седи в къщи и иска трева - какво прави? Голям човек стисва в потна ръчичка книжна паричка (която на бръмбарите, между впрочем, въобще не им е нужна) и търси друг Голям човек, който може да му даде трева. Хубаво е да си Голям човек, който дава трева - носят ти книжни парички, а на теб самия не ти е притрябвало да търсиш друг Голям човек който дава трева. Само едно лошо има - има едни човеци, противни дори и на бръмбарите, които не обичат тревата (един бръмбар никога не би разбрал това) и затова те ловят човеците, които обичат тревата (не по-малко от бръмбарите) и изгарят цели поля с трева, в които поля живеят бръмбари (поради което бръмбарите не ги обичат особено). Но бръмбарът си живее добре, на него въобще не му трябват парички, и не му трябва да ходи да търси с тях това, което така и така расте изобилно наоколо. А най-зле от всички живее животното - то тича по горите, спи под храста, няма парички и тъпче тревата. "Ама че си животно", си мисли бръмбарът, когато поредното копито го натъпква в калта. Но този път бръмбарът сгреши, това не е животно, това е приятелят на човека - Кравата. Изяждайки тревата, в която живее бръмбарът, Кравата дава страхотно мляко, и на човека, който притежава тази Крава вече не му трябва да търси друг човек, стискайки хартиени парички в потното юмруче. Не, на него му е нужно единствено да знае къде живее бръмбарът и да може да дои Кравата.