Той пишеше бълнуванията си на компютъра и ги публикуваше на най-различни провокационни сайтове. Той кълвеше с пръсти по клавиатурата като сляпа кокошка, вторачен в монитора. Месец след месец той се опитваше да се изживява като ординарен член на потребителския социум чрез любовта си към интернет. Той мастурбираше по сайтовете на еротични списания, сереше в книгите за гости, общуваше със подобни на него идиоти. Той затъна в двойствения си живот. През деня - счетоводител, нощем - ебаси и писателя.

Неговите словесни експерименти понякога намираха отклик в средата на себеподобните му видиотени интернет - маниаци. Ебаси и таланта!

Тя случайно отиде на този сайт. Тя просто се опита да запълни паузата в работата си. Натъкна се на един от разказите му. Не че и хареса особено, нито пък и се прииска да пообщува с него. Просто веднъж от скука му написа един мейл. Той и отговори.

Дявол знае какво намираха в общуването един с друг. Така продължи половин година.
Той се опитваше да естетства. Тя лениво отговаряше, опитвайки се да пише в унисон с веднъж зададения от него стил. Той се мислеше за талант? Тя го мислеше за талант? Той си мислеше че тя е негова почитателка? Тя си мислеше че и харесва стила му? Може би, кой знае. Просто общуваха хорицата. Използваха безплатния и-нет, опитвайки се да го сложат на корпоративната действителност.

Веднъж той и предложи да се срещнат. Да побъбрят за литература, за едно-друго. Ама какви ги говориш, разбира се че само да побъбрим. Та той е естет, все пак. Разбрахме се. Кино Сердика. 17:00. Втората колона откъм изхода.

Той изглади поизносения си костюм (модна къща "Агресия"), лъсна напуканите си обуща (Петър Ченгелов). Купи с последните остатъци от заплатата букет хризантеми от сергията на пазара. Пристигна. Чака час или два с нетърпеливия привкус на предстоящата възможност за ебане. Не се появи никой поне далечно напомнящ му на нея. Само една симпатична девойка в скъпи парцалки подпираше колоната. Не, разбира се че не е тя. Тя е по-семпла. По-земна, нещо такова?

Писна му да чака. Изпсува тихо. Приближи се към девойката. Преглътна.
- Простете, видях че чакате отдавна. Вие, извинявам се, да не би да чакате мен??
- Моля?!? - девойката го изгледа с презрителен поглед.
- Извинете, разбира се... аз съм, така да се каже... аз съм явертъ...
- Явертъ??!!!
- А вие... вие да не би... вие сте temptress???
От наплива на емоциите пулса му се учести.

- Явертъ... най-после... аз съм temptress - иззад колоната изпълзя леко накуцвайки, някаква дребна старица - толкова ви чаках, явертъ. Цветя... Не са ми подарявали цветя от векове.

Той бавно започна да отстъпва назад поглеждайки ту девойката, ту старицата.
- Не се вълнувайте - продължаваше старицата - temptress - това съм аз, псевдонимът ми е останал от обучението ми в пансионата като млада. Впрочем, това беше отдавна и не е толкова важно. А тази девойка е медицинската сестра от старческия дом. Благодарение на нея имам достъп до компютър, за което съм и благодарна, освен това беше така мила да се съгласи да ме придружи до тук... Е, къде ще си побъбрим за литература?

- Литература? Що не си ебеш маиката, стара ларва такава!! Каква шибана литература, а? Мамка му, как само се прекарах... Така ме прекара!!! Прибирай се на гробищата!!! Дасеебавидиота!!!

Той се отдръпна. Той хвърли букета в близкото кошче и почти хукна нагоре към университета. Почервенялата му физиономия още дълго време привличаше погледите на минувачите. Ама че представление...

Девойката и старицата тръгнаха полека към трамвайната спирка. Зад ъгъла се спряха. Момичето извади портмоне и подаде на старицата банкнота от 20 американски долара.
- Благодаря ти за помощта, бабке... Всичко най-...
- Няма защо, дъще, на теб благодаря, ако има нещо, аз винаги съм тук, ей в оня вход седя.
- ОК!

...явертъ. Така си и знаех, поредния похотлив пръч! За литература му се приискало да поговори! А писа урода нещастен, все ми е едно как изглеждаш... Аз пък взех че му повярвах на копелето... Наистина... Никога не разговаряй с непознати, нали така беше...

Тя захвърли недопушената цигара "Дънхил", свали тъмните очила "Полис", седна в синьото "Ауди ТТ" с плюшена пантера на задната седалка. На корема на пантерата беше написано: temptress forever. Замина.
Почитателка, мамицата и!