Снегът се вихреше на дебели стълбове и видимостта беше не повече от пет метра. Тъмната фигура с настървение пълзеше по белия планински склон. Човекът се спъваше, надигаше се отново и продължаваше напред, накуцвайки.

Огромните ели леко му кимаха със зелените си лапи, небето похлупваше света със сива пелена. Вятърът лигавеше със студената си уста лицето на индивидуума, снегът се промъкваше в очите и ноздрите, пръстите се набръчкваха като вчерашни варени кремвирши, но той вървеше - напред и нагоре. Носовете на обувките му, като остриета на тесли се впиваха в замръзналата земя, от устата му излитаха облаци пара...

Стигайки до върха, фигурата спря и се изправи. Извади от вътрешния джоб на якето пакетче с две таблетки, глътна ги, направи три дълбоки вдишвания, после свали якето, пуловера и тениската, разголвайки напомпаното си тяло.

Измъкна от задния джоб на панталона метално шило и надраска по настръхналите си гърди "666". После се засили и се хвърли по корем, плъзна се по склона, одирайки кожата си по заледената снежна кора и корените на дърветата, смеейки се и псувайки, докато главата му не се спря в дебелия ствол на едно от дърветата, под акомпанимента на хрущящите му шийни прешлени...

Тялото се затъркаля надолу и се спря в подножието на склона.

На следващото утро го намериха някакви любители на ски-разходките. Оказа се, че тялото е на един от членовете на сборния отбор по спускане с шейни, неуспял да се класира за олимпиадата.

Той беше добър човек. Странен, но добър. Още от ранното му детство в него личеше талантливия спортист. Беше се пързалял по всички хълмчета и хълмове наоколо, спускаше се надолу на парчета от шейни, на найлонови чували, на кашони, по гъз. Владееше всички видове пързаляне: лястовичка, рак, костенурка, да не говорим за прословутото влакче, в което винаги беше локомотива.

След като веднъж открадна от съседния вход железна шейна той се превърна в страшилището на големия хълм в квартала. Обичаше да блъска с пълна скорост дребосъка, пъплещ нагоре с нелепите си корита. Беше най-добрия! Родителите на обидените жълтоусти копеленца често му разбиваха мутрата, но това не му пречеше да продължава спортните си занимания с честотата и упоритостта на ебливо зайче.

Когато навърши 15 той попадна в секцията по спускане с шейни. Първият му треньор заяви, че от него абсолютно нищо не става, понеже имал порок на сърцето, пък и десния му крак бил по-къс от левия с десет сантиметра. Но той въпреки всичко продължаваше упорито да тренира, набирайки опит, повишавайки спортното си майсторство...

След година и половина той изби всичките зъби на треньора, с което доказа състоятелността си, като един истински спортсмен. Новият треньор беше по-лоялен и го сватоса за незаконната си дъщеря.

Тя се оказа забележителен човек, нашият герой я ебеше изключително и само в гъза, но това не и попречи за година и половина да му роди две и половина дечица.

Той беше добър баща - пиеше, дрогираше се, ебеше: курви, лайна, порно-списания... Чупеше ръце, крака, ключици, хрущяли, най-вече на случайни минувачи, но понякога на тренировките - своите собствени и тези на приятелите си.

Винаги в джоба си носеше метален бокс и флакон с дезодорант. Често през лятото навираше главата си във фризера и триеше лице по заскрежените пакети с миналогодишни пръжки. Той винаги е обичал снега и шейните. В сладоледаджийниците купуваше изключително изключителен сняг. Оставаше му верен винаги, той беше...

Някои ще кажат, че той беше недоносче и лайно, някои ще кажат какъв всъщност беше, някои ще премълчат и лицемерно ще се изсекнат в пожълтялата си носна кърпичка, някои никога няма да разберат че е умрял, някои ще почувстват че ги стяга обувката, някои ще се празнят по лицата на някои други и няма да се замислят над смъртта му, но аз знам едно - той умря като истински герой, смеейки се и тъгувайки, издавайки жабешки хрипове. А зимното слънце все така ще разлива мътните си, жълтеникави лъчи, нашепвайки странни мелодии на отдавна умрели певци.

Седя край гроба му вече втори час, разбивам трета пластмасова бутилка по свещенния си врат и говоря с него... Говоря за снега, за светото писание и за шейната, която той открадна от мен преди десет години.

Да, той беше...