До изборите явно не остана много време и това се чувства и тук във форума. Все повече теми и отделни постинги са предизборна агитация - къде явна, с директини призиви (при някои участиници под формата на псувни), къде индиректна, с посочване на подбрани "факти" и насочващи изводи и либерален завършек в стил "решението е ваше", ама внимавайте да бъде правилно...
В тази връзка искам да споделя "некои съображения". Няма да агитирам когото и да било за кого да гласува по две причини. Първо, агитацията не е нещо с което бих се захванал при каквито и да е обстоятелства. С което, разбира се, не искам да кажа нищо лошо за тукашните агитатори, нито да ги разколебавам в тяхната "високоблагородна" дейност. И второ, защото считам, че агитация е излишна, защото се знае почти сигурно кой ще спечели изборите. Казвам почти заради принципа, защото никой не може да бъде сугурен 100% какво точно ще стане. Но иначе едва ли има съмнение коя партия ще управлява страната през следващия мандат. Това е СДС.
Някои ще попитат защо. Главната причина е защото всички социологически проучвания, а и общата логика на събитията през последните 11 години сочи, че и тези избори ще се решат от твърдия електорат на партиите. Този на СДС е по-голям от твърдите привърженици на основния и съперник БСП. Защо е така сега няма да коментирам.
Повечето теми през последната година в този форум (откактo следя дискусиите) са свързани с управлениетo нa СДС. Имаше и критики, обосновани или не, оплювания, обективни преценки и откровени венцехваления независимо за какво става дума. Възприемам всичко това за нормално. Този, който е на власт, винаги ще привлича най-много внимание и оценки, независимо дали са положителни или негативни. Така беше, така и ще бъде. И, което е най-важното, така и трябва да бъде.
Какво направи и не направи СДС? Направи не малко и мисля, че справедливо изкара целия си мандат. Разбира се, приписа си бая повече неща от реално постигнатите, но идват избори и друго не можеше и да се очаква. Ако някой очаква от политическа партия да изнесе обективна оценка за собствената си дейност, хеле пък при наближаващи избори, трябва да се пресели в друг свят. Не в друга страна, в друг свят. Това е реалността.
Грешките, които сега (а вероятно и утре) управляващите допуснаха, също не са малко. Ще се спра обаче на три неща, които според мен определено не трябваше да се развият по този начин и ако и през следващия мандат не се корегират, ще имат определено неблагоприятни последствия както за страната, така и за самата партия.
1. Икономическата политика. Твърдението, че посоката е правилна, а грешките са количествени и не принципни, е вярно отчасти само ако се сравнява с политиката на останалите правителства през тези 11 години. Включително и с тази на Ф. Димитров. Какво имам предвид? Без да съм привърженик на "ултралибералната икономика", считам, че такива "крайно десни" мерки трябваше да последват на всяка цена и то в началото на мандата. Всъщност, те трябваше да бъдат предприети още през 90-та година, но да оставим това настрана. СДС дойде на власт през 97-ма при това положение на пропилени възможности. Имам предвид най-вече незабавна, "шокова" приватизация и то задължително чрез фондова борса. Предприятията, за които не се намери купувач трябваше да бъдат ликвидирани - незабавно. Оправданията, които съм чувал тук, за това че опозицията щяла да се разпищи и че щяло да има висока безработица, не мога да приема. Първо, никой не може да дойде на власт и да очаква опозицията да не използува всеки повод да го дискредитира (който го е страх от мечки, да не ходи в гората), и второ, този популизъм не решава, а само отлага нещата. Пример - Сопотските заводи. Отлагането не спести демонстрациите и блокадите на работещите там. През следващия мандат ще е още по-трудно, и въпреки това трябва да се направи - просто няма алтернатива. Когато ръката ти има гангрена и си я докарал дотам, тя просто се ампутира. Жестоко, но нама друг начин. Иначе загиваш. Та ако СДС продължава същата половинчата политика както досега, нищо добро не чака никого.
2. Престъпността. Има много спекулации на тази тема, знам, и не очаквам престъпността да изчезне като с магическа пръчка, но това беше обещание, което не бе изпълнено. Оправданието със съдебната система също не издържа, защото много малко останаха хората, които не са назначени от СДС там.
3. Кадровата политика. Това засяга най-вече самото СДС, но непоправимо руши репутацията му и поражда съмнения в компетентността му. Всички проблеми с неудачно подбраните кадри, най-вече на възлови места, са си чиста вина на СДС. Никакви ченгета, никакви комунисти. И най-лошото е, че за най-скандалните от тях като Бисеров, Бонев, Радев и Цонев се знаеше предварително що за стока са.
Стана доста дълго, май се отплеснах. Не претендирам за изчерпателен анализ, просто нахвърлях някои мисли. Бъдещето ще покаже как ще се развият нещата. Но ако по тези 3 пункта нещата продължат както досега, ще е жалко.
|