Има в центъра на София един величествен паметник на Съветската армия освободителка. Както е известно, на българска територия не е загинал нито един войник с изключение на геройски разстреляните за мародерство. Така де, съветският мародер е най-успешният мародер на света. Години наред паметникът беше обект на поклонение от страна на чавдарчета, пионерчета, комсомолчета, комунистчета и безпартийни фенове на Брежнокомунизма. През последните години там се тълпят на тумби червени бабички и дядовци с медали по реверите, герои на социалистическия труд, които си спомнят колко славно беше времето, когато хлябът струваше 26 стотинки, а американският империализъм бягаше уплашен от успехите на социалистическата ни родина. "Всеки събран картоф - камък в градината на империализма", както гласеше един прочут лозунг от ония години. Сега пред паметника на съветската армия се строят павилиони за бирен празник. Хората ще пият и ще пикаят по святите за всеки комунист места. О, времена, о, нрави. Защо да взривяваме паметника с шмайзера? Не е ли по-добре всяка година да го опикаваме, за да се сетят другарите, че е по-разумно сами да го махнат?