Уважаеми г-н ex-Pesho, Аз споделям напълно констатациите Ви във Вашата първа точка - за политическите нрави (или по-точно безнравственост) у нас и за причините й - отсъствието на традиции и приемственост в нашия политически живот. Това, което ще допълня, е че мен особено ме дразни отъждествяването и доминирането на политическия живот от личности, а не от идеи, приципи, програми (последното правителство според мен е едно добро изключение, защото си постави програма, обяви я публично и я отчита периодично, независимо от споровете, дали успява да я изпълнява напълно). Но за съжаление отсъствието на политическа нравственост сред немалка част от занимаващите се с политика у нас според мен не може да се компенсира с каквато и да е, ако ще и перфектна конституция. За това е необходимо само и само време и свободен и демократичен политически живот. За да се установят постепенно отсъстващите добри традиции. Единственото важно според мен в конституцията е тя да провъзгласи на книга граждански права, за да има на какво да се опират малкото нравствени политици, които искат да ги предоставят на хората на дело. Споделям напълно и отвращението Ви във втората Ви точка от следизборно търгашество и "прекрояване на политическото пространство" в парламента. В този смисъл американската конституция действително е различна от нашата и не допуска смяна на министър-председателя (наричан президент) и правителството му преди изтичане на мандата му (ако не е извършил значително престъпление). Но аз се питам какво предимство би било това за нашата страна? Имаме ли ние такива политици, за които предварително е сигурно, че ще отговорят на доверието на избирателите, а няма да го измамят в катастрофална степен? Нашият народ застрахован ли е от грешки именно поради липсата на политически традиции и политически опит? Според мен не. През последните 10 години нашият народ направи според мен (нека ме прости) три пъти фатални грешки. Не гласува убедително срещу комунистите през 1990 г. (което щеше да направи фалшификацията невъзможна). Не гласува убедително срещу комунистите през 1991 г. и не даде собствено мнозинство на най-приличната политическа сила тогава и тя бе "прекроена" впоследствие (и да не беще отстранена, нямаше да може да прокара и един закон в парламента). Не гласува въобще през 1995 г., и властта попадна у тези, чиито фанатични избиратели гласуваха и в инвалидни колички. Питам се по какъв начин отсъствието на възможност за гласуване на недоверие и предварителни избори биха компенсирали тези грешки? От друга страна, ако на власт се окаже катастрофално правителство и дори и съпартийците му в парламента констатират необходимостта от незабавното му отстраняване, по какъв начин би било полезно за страната то да бъде несменяемо 4 години по силата на конституция? Според мен и тук нещата опират до отсъстващо ни минимално ниво, праг на политическа нравственост, на традиции, които никой не смее да наруши. И това не може да се поправи според мен само с конституция. Но ... впрочем, нямаме ли вече случаи на подаване на отделни индивидуални отставки (макар и в броени случаи) по съвест? По отношение на даването на допълнителни пълномощия на не власт, а само представителна институция, каквато е президентът, сме повече от единодушни - властта трябва да си остане там, където й е мястото - изпълнителната в правителството, законодателната в парламента, съдебната у съдилищата и тези власти трябва да се разграничават още по-ясно, а не да се създава още една "комбинирана" власт, "изпълнителнозаконодателносъдебна" и да се дава на една институция, с предположението, че тя непременно винаги ще се заема от светец, намерен от нашия никога негрешащ народ. В заключение аз смятам, че за днешната ни конституция (чел съм я многократно "с микроскоп", мислил съм над всяка дума, сравнявал съм я с други) не би трябвало да се употребяват изключителни похвали, но че трябва да се признае, че тя е годна да върши тази работа, която се очаква от конституцията на една демократична държава. АКО СЕ СПАЗВА ПРЯКО В ЖИВОТА И ПРИ ИЗРАБОТВАНЕТО НА ОБИКНОВЕНИТЕ ЗАКОНИ, КОЕТО НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА У НАС. Не трябва да забравяме един съществен факт, ако изпитваме съмнения. Тази наша конституция се разглежда най-критично и детайлно от Съвета на Европа преди приемането ни в тази организация за гарантиране и защита на гражданските права и бе окачествена от странични придирчиви съдници като демократична и годна. За традициите, за политическата нравстеност за съжаление според мен имаме само една алтернатива - да чакаме докато постепенно се създадат и да ускоряваме създаването им с личен пример. Несъзнаването на тази неумолима истина и търсенето на "преки пътеки", било то в "надпартийни решения", било в "силни хора", било в непрекъснати смени на закони и разпоредби или други екзотични бленувани "решения" според мен не ще ни даде тези необходими ни традиции, които изискват време за узряване. Революции не дават традиции, а ги разрушават, традициите се създават в еволюция. Т. е. там, където сме ние в момента. Жалко е, че животът си върви и си отива, но така е било винаги и това, което човек не може да промени, трябва да приеме. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция