Абе, хора, един православен българин приема исляма и си дарява замята на република Турция. Друг желае да направи България католическа държава. А, сега де, къде се къса нишката? Ако патриотарите бяха по-малко и не толкова агресивни, едва ли щеше да има такива неща. Читайте, радуйтесь: Европа има нужда от сближаване на църквите Католицизмът и православието разделят континента от 1000 години. Това е трагедия, казва посланикът на България при Светия престол и Малтийския орден Светлозар Раев Светлозар Раев е роден през 1927 г. във Велико Търново. През 1964 г. емигрира в Германия. Завършва Философския факултет на университета Северен Рейн-Вестфалия в Аахен. Доктор по философия. В периода 1992-1999 г. е посланик на България в Съвета на Европа. - Господин Раев, по ваша инициатива през 1999 г. Съветът на Европа прие с консенсус декларация и програма за обучение в демократично гражданство, която се основа на правата и отговорностите на хората. Защо посветихте 7 години от живота си на тази идея? - Бих посветил и цял живот. Имах късмет, че на моята напреднала възраст 7 години бяха достатъчни. Съветът на Европа се занимава с големите проблеми: егоизъм, нетолерантност, ксенофобия, антисемизъм, етнически и регионални конфликти, престъпност, корупция, замърсяване на околната среда и т. н. Те обаче не могат да се решат само със закони и произтичащи от тях наказания. Необходимо е нещо повече - съвест, съчовечност. Затова е нужна програма, която да възпитава гражданите как да упражняват правата си, осъзнавайки свързаните с тях отговорности. Ако всеки ползва правата си, без да зачита тези на другите, възникват стълкновения. Ако не упражняваме правото си на гласуване например, носим отговорност за загубената мощ да влияем на политиката. - Кои държави бяха против идеята ви? - Няколко. Един посланик, с когото работехме заедно по много въпроси и който ми симпатизираше, каза: "Свет, Съветът на Европа е юридическа организация. Никога не можеш да прокараш това нещо в нея." Но преди срещата на високо равнище през 1997 г. научих, че и Тони Блеър, и Жак Ширак лично подкрепят идеята. Тогава разбрах, че документът ще бъде приет. Въпреки това имах най-различни засечки до последния момент. - Защо сега 15-те страни в Европейския съюз предлагат да се приеме и Харта на правата? Вашата програма е вече документ на Европа и по нея се работи. - Наистина, това намерение противоречи на декларацията и програмата за отговорностите. Не знам чия точно е инициативата. Бившият президент на Германия Роман Херцог оглавява комисията, която до края на годината трябва да подготви проекта. Една част от членовете й се изпратени от 15-те държави в ЕС, друга са назначени от съответните президенти. Третата са научни работници. Но не съм убеден, че хартата ще се реализира. Тя влиза в конфликт с реалността. - Какво имате предвид? - Основните права трябва да са малко, да се знаят и да се уважават. Освен това, ако се приеме, хартата би създала пречки за влизането на източноевропейските страни в ЕС. В нея например се предлага правото на спорт. А това означава държавите да осигурят средства за спортни съоръжения и бази във всяко населено място. - Някои наши историци твърдят, че съчетанието на славянство и православно християнство е губеща кауза, особено за България. Те препоръчват страната ни да премине към лоното на католическата църква. Как ще коментирате това? - Ние имаме нещастието и шанса да приемем християнството от Константинопол. Нещастие от гледна точка на тези, които казват: "Ако бяхме приели католицизма, щяхме да имаме западноевропейското ниво на развитие." И щастие, защото сме "люлката на славянската култура", както ни нарича папа Йоан-Павел II. Имаме своя Златен век с Черноризец Храбър. От нас светописанията отиват към Русия и другите славянски области. Това е големият ни принос към общоевропейската култура. Но сега е дошло времето за обединение на Европа. Противопоставянето католическа - православна църква разделя от 1000 години континента. Това е трагедия. Теченията в християнството трябва да се приближат. Защото развиват християнски култури и винаги са си влияли взаимно. Сега, когато правим Европа на нациите, трябва да имаме и църковно сближаване. За това ратува и папата. Екатерина Николова Ekaterina_n@standartnews.com