Днес пронацистки настроените хора са едва една шепа. Докато прокомунистически настроените са легион. Във Франция дори бе приет закон, предвиждащ санкции срещу фашизма (законът Гесо, по името на неговия автор, депутат-комунист, съзрял престъпления срещу човечеството единствено в дясното си око). Така се оказа, че привържениците на комунизма могат безнаказано да отричат престъпленията, извършени в собствения им лагер. Имам предвид не само стореното в политиката, но и онова, което бе извършено в концентрационните лагери: не само в някогашния съветски ГУЛаг, но и в днешния китайски Лаогай, където продължават хилядите екзекуции на хора всяка година. Свикнали да бъдат третирани по различен начин, привържениците на комунизма неотдавна бяха стъписани от публикуването на „Черната книга на комунизма": защото в нея се доказва, че комунизмът винаги е имал престъпен характер, както и че по нищо не се отличава от нацизма. Поток от обиди и заплахи се стовари върху авторите на книгата, докато други сметнаха, че дори казаното да е истина, моментът то да се каже е зле избран и това само ще облагодетелства фашизма. Впрочем нищетата на тези обиди е повече от очевидна, още повече че те само повтарят казаното през 30-те, 40-те и 50-те години срещу книгите на Панаит Истрати, Борис Суварин, Виктор Серж, Андре Жид, Артур Кьостлер, Давид Русе, Виктор Кравченко, Робърт Конкуест… Със същите обиди и заплахи бе посрещната и появата на „Архипелаг ГУЛаг", и то двадесет години след доклада на Хрушчов, който разкри истината за комунизма. Хората, които не искат да разберат истината за комунизма, не могат да приемат и свидетелствата на очевидците, в които комунизмът безспорно се нарежда до нацизма. Или, както отбелязва Жак Роси, който е един от тях в своя „Учебник за ГУЛаг„: „Безсмислено е да се опитваме да определим кой от тоталитаризмите на нашия век е бил по-варварски, когато и двата са налагали един-едниствен възглед и оставиха след себе си камара от трупове." Ние обаче трябва да разграничим двете тоталитарни системи. Мусолини и Хитлер винаги са били враждебни към демокрацията, към свободата на словото и политическия и синдикален плурализъм. Хитлер дори дойде на власт със своята расистка и антисемитска идеология. И в този смисъл няма разочаровани от хитлеризма, защото Хитлер осъществи това, което обеща. Докато за разлика от него, комунизмът обеща изобилие, а породи мизерия, обеща свобода, а наложи робство, обеща равенство, а установи най-голямото неравенство във всички общества, създавайки номенклатурата - привилегирована класа, каквато не са познавали дори феодалните общества. Комунизмът обещаваше респект към човека, а премина към масови екзекуции. Но много вярващи в него дълго време приемаха всичко това, защото утопията се осъществяваше в бъдещето. Интелектуалната клопка на една тоталитарна идеология става още по-силна, щом като бъде съчетана с утопията. Затова и много хора на Запад, в това число интелектуалци и политици, попаднаха в клопката. Тъкмо в това е и обяснението на днешното раздвоение към комунизма, на което все още е подвластна Европа. Нацизмът разкри злината си още от началото. А комунизмът прикри природата си зад утопията. Именно така той съумя да оцелее, защото се оказа, че е много по-ефикасен тоталитаризмът, който осъществява не зло в името на Злото, а зло в името на Доброто. Като имаме предвид всичко това, ние не можем да обвиняваме хилядите заблудени от утопията, но не може да има никаква прошка за тези политици или обществени авторитети, които мамеха и продължават да сеят заблуди. Още повече че една политическа система в крайна сметка се оценява по броя на възползвалите се от нея и по-броя на измамените. А в това отношение равносметката и осъждането на комунизма тепърва предстоят. Жан-Франсоа Ревел е виден френски политически философ, член на Френската академия, коментатор на сп. „Поан" и на RTL. Публикуваният текст е част от новата му книга „Големият парад. Есе върху оцеляването на социалистическата утопия", изд. „Плон", 2000.