Eстествено, това в момента едва ли е мислимо. Аз говоря за един завършен процес, но това, разбира се, не е възможно без доста предварителни промени, които аз виждам, като напр: - осъзнаване на собственото достойнство на хората като свободни индивиди, които нямат нужда да бъдат роби на държавата и да бъдат контролирани като такива навред, само защото имат нужда от система за защита и правораздаване; - вътрешна промяна в тях по отношение на морала и етиката, защото ако хората си останат със същия манталитет и мироглед, то тогава каквато и справедлива система да им наложиш, те веднага ще я опорочат и извратят. Хората трябва да осъзнаят, че ако искат да живеят добре - трябва да си понапрегнат усилията, с постоянство и дългосрочност в планирането, да се трудят с вярата, че усилията им ще се възнаградят след време, а това е немислимо без жертвоготовност. А това е точно обратно на сегашния манталитет - спасение поединично, стремеж към заобикаляне, а не към промяна и пр.; - хората да спрат да разчитат на Държавата за подаяние и да гледат към нея като към Месия, защото това е причината тя да се изкушава да предлага все повече "услуги", които стават все по-задължителни и се затягат около вратовете ни. След като към Държавата се отправят призиви за спасение (като напр. тя да осигурява икономика, пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, да решава проблеми с безработица и мн.мн.др.) тя като добър търговец казва "няма проблеми, но това си има цена" И това е повече от прекрасно за тези, които искат да се настанят на чужд гръб. Или с други думи "не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава" А баницата става все по-сладка и кой е този луд чиновник, който просто ей-така ще се откаже от нея? При тази система, единственото, което може да се очаква, е все повече програми, предложени от Държавата с блестящо красноречие, като : "защита на дребния и средния бизнес", "подпомагане на това и на онова" и формите на облагане се умножават, бюрократичният консуматорски апарат расте, а хората с робското съзнание си казват "управниците са по-компетентни от нас, щом те казват, значи наистина е необходимо". В тази светлина не е необходимо държавата да "подпомага", а просто да не пречи на икономиката и да не си надвишава функциите; Та по въпроса ти за губещите предприятия нека да разсъдим последователно. Съвсем очевидно е, че за всяко предприятие си има кандидат-купувач и ако министрите не пречеха с условията, които поставяха за собствените си джобове, приватизацията да беше приключила за броени месеци само. Новите собственици (изключвам Държавата като собственик) са най-заинтересовани дали си трупат загуби или да ги препродадат, да им използват активите за други цели или инвестират в тях, ако Държавата не им пречи, а реално тя диктува всички условия в момента и е непредсказуема със законите й ден за ден. Дали данъците могат да се намалят сега - може разбира се, но данъкоядците няма да се съгласят - виж поговорката с баницата. В Южна Корея единственият данък в момента е върху личните приходи - 7%, но там процента на данъкоядците е нищожен в сравнение с България, т.е. населението има доста по-висок морал, за да разбира, че не трябва да се живее на чужд гръб. Ю.Корея, въобще няма повече природни ресурси на глава от населението от България, но свободата си казва думата. Сравни я със Сев.Корея. Свободата привлича инвестициите, а не бюрократите. Людмил