За сиренето конкретно в случая не си прав. Американските опаковки дето вървят са пласмасови кръгли кутии. Въпросът е че те са от по четвърт паунд, а наште са минимум от паунд. Но никой американец няма навика да купува такива количества от храна, която не му е ежедневна, а я ползва от време на време. От негова гледна точка купуването на такива количества като в нашите опаковки е непрактично. Да не говорим че самата опаковка не е върха на оформлението, но има подходящо съобщение към купувача - говори с него на разбираем за него език - малцина знаят какво е това България, но всички са яли гръцка салата. Относно последното (комуникацията с купувача) е един и от сериозните проблеми с българското вино тук. А той е и в контекста на това което казваш и което и Защо също казва - малко са качествените производители. Аз лично се занимавам с оформлението на рекламните материали на някои чилийски и френски вина за американския пазар и веднъж стана дума за българските вина при разговор с един от фирмата вносител (американска). Човекът каза следното: всеки пазар си има своите особености, и това че българките вина вървят на английския пазар не означава че са продаваеми тук. Тоест те могат да бъдат продаваеми, но след много специални усилия - нови етикети (конкретно за този пазар), нови търговски марки (американеца например не купувал трудно произносими марки вино, които са му непознати :)))), материали за дистрибуторите (ако искаш да имаш популярност), рекламна кампания, и т.н. Нали се сещаш колко пари струва това и колко от българските производители могат да си ги позволят? За да има България наистина сериозен износ на вино пак стигаме до инвестиции - в нови лозя, в нови винарни и технологии, в маркетинг и т.н. Тук не става въпрос на мен или на теб да ни харесва дадено вино, а за осигуряването на качество в промишлен мащаб - всъщност това което и ти казаваш.