Много се дразня от раздутите очаквания на определени хора у нас. Едва ли не живеят с илюзията, че тук ще завали мед и масло като ни поканят за преговори. Както мъдро се изрази навремето един генерал, дето се подвизава в интеренет, това приемането и порсперитета са като щафетите в спорта - за да се предаде щафетата, двамата спортисти трябва известно време да бягат рамо до рамо. Чаткате, надявам се... Проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се. САМИ трябва да си заслужим Европа, евентуално с финансовата помощ на Запада. Лично се съмнявам, че определени държави ни очакват с отворени обятия. Например Франция. Направо ни спъват напредъка тия жабарчета. Мине не мине време и казват ... "Ами Румъния". Пак същитне синковци доскоро любеха горещо и Югославия. Абе френска му работа... Така че стягайте коланите, чака ни голямо пътуване към бленуваната цел. ВАЖНОТО е, че изобщо тръгнахме. Защото в Родината все още се срещат любители на "източния подход" и шантави изолационисти, дето не си дават сметка, че свалят ли ни системите /на държавата/ и отиваме на кино - на филма "Зов за завръщане". Направо колабираме.